Георги Коритаров, специално за anteni.bg
Среща в президентството. Срещу Румен Радев е седнал млад човек, видимо развълнуван. Той стана известен през последните дни в България с една своя „книжна акция“. Името му е Виктор Стоянов и нашумя с опита си да отнесе в Република Северна Македония близо хиляда екземпляра от сборника на братя Миладинови „Български народни песни“.
Митническите служби на съседната държава не допуснаха дарението, както Стоянов беше обяснил идеята на акцията си. Оказа се, че няма легитимен договор за дарение, нито пък са спазени изисквания в законодателството на РСМ. Не това е важното. Много по-важно е за какви книги става въпрос.
Ако за България това са светини на българската възрожденска литература и фолклор, то в интерпретацията на македонската наука братя Миладинови са „македонски преродбеници“. И тук възниква сериозна дилема. Тя далеч надхвърля мащаба на българската възрожденска романтика. Днес става дума за Договора за добросъседство и приятелство, подписан между София и Скопие през 2017 година. Подобни спорове, като този чии са и какви са братя Миладинови, попадат в периметъра на дейност на Смесената историческа комисия. А тя все още не се е занимавала нито с конкретния исторически период, нито с личностите на братя Миладинови.
Те са родени в град Струга, който днес е на територията на Република Северна Македония. Братя Миладинови са една от емблемите на световноизвестните „Стружки поетически вечери“. Добронамерен акт ли е от страна на България опитът чрез внасяне на сборника „Български народни песни“ да се налага нашата интерпретация, без преди това да сме убедили в своята правота на основата на Договора македонските историци? Или е провокация? Или може би е едно спонтанно признание, че Договорът не проработи, не работи и няма никакви шансове да заработи и в бъдеще?
Въпреки всичко президентът Радев подкрепи инициативата на Виктор Стоянов. И не само това. Българският държавен глава обяви намерение сам да се включи в инициативата за изпращане на български книги с национално известната тетралогия на Димитър Талев, свързана с македонските национални борби. Романи, които също са предмет на научни дискусии между София и Скопие, колкото и да е вярна исторически българската позиция.
Какво всъщност искаме? Да ги дразним, да ги победим, да ги унизим или да ги убедим с аргументи и да ги интегрираме в общото европейско цивилизационно пространство? Истината е, че по някакви причини българският тон към Скопие е назидателен. Така най-много да стигнем до напълно замразен конфликт на идентичностите. Едно обаче е сигурно. Президентът Радев недвусмислено дава заявка да възседне темата за отношенията с Република Северна Македония и като се възползва от разпалената националистическа енергия – основно на ВМРО – да я оглави по начин, по който да я превърне в острие за бъдещата си президентска кампания.
Ако му бъде позволено да стори това, България ще се потопи в националистическа стихия и изходът ще бъде само един – антиевропейски.
