Има ли връзка между книгите и написалите ги автори, когато става дума за истински пророчества? До какво ни води разпадът в условията на сегашната пандемия? Отговорите на тези въпроси се опита да даде в интервю за бТВ писателят Георги Господинов.
„Живея, наблюдавайки нещо, което съм описал в една книга преди – „Времеубежище“. Не ми се искаше да се случват толкова бързо нещата. Когато писах книгата, я писах с идеята, че трябва да сме подготвени. Просто тези процеси, които са започнали на разпад, вероятно ще достигнат много високо ниво. Писателите са по-глупави, отколкото са книгите им, не знаех, че стане толкова бързо“, каза Господинов.
В книгата му хората са загубили бъдещето си и управляващите правят референдуми за миналото. „В такава ситуация сме и сега. Има остър дефицит на бъдеще. Във „Времеубежище“ има различни диагнози – като загубата на смисъл, вярата, че нещо ще се промени. За това ставаш дума в тази книга – опасността да изберем миналото. Сега бъдеще няма. Най-лесният начин сега е да обещаеш миналото – „ще бъдеш, какъвто беше“, казва писателят.
„Когато обещаваш колективно щастие, има нещо подозрително. Конфуций казва: „Най-добрият момент да посадиш едно дърво е бил преди 10 години, следващият е сега“, смята Господинов.
В настоящата ситуация с пандемията „имаме две уязвими групи – децата и възрастните. Едните, които сега започват живота си и им се налага да съзреят бързо и да отложат това, което им се полага за възрастта, и другите, които са в края на живота си и искат да преживеят тези години. Това са двете най-уязвими групи. Особено в България“, коментира Господинов.
Но „децата са по-силни и имат доста по-силна имунна защита не само в медицинския смисъл на думата. Въпросът е да им помагаме“, смята писателят.
Нашата отговорност към следващото поколение е да гласуваме на тези избори, категоричен е Господинов.
