Аксел ГИЛДЕН, сп. „Експрес“
Джон Бренан ръководи Централното разузнавателно управление (ЦРУ) от 2013 до 2017 г. Член на „Управлението“ в продължение на 25 години. Син на ирландски имигранти, специалист по Близкия изток. След атаките от 11 септември той става главен заместник на тогавашния директор на ЦРУ. По време на издирването на Бен Ладен при президента Джордж Буш Бренан неволно поема отговорността за спорните изтезания. Повишен до директор на ЦРУ през 2013 г. от Барак Обама, става един от най-близките съветници на президента.
– Кои според вас са основните заплахи за демокрацията в краткосрочен и средносрочен план?
– За съжаление има много и не можем да пренебрегнем нито една от тях, започвайки от кибер заплахата. В момента множество играчи работят в цифровия свят с лоши намерения, независимо дали са суверенни държави, злонамерени организации или изолирани лица. Тяхната цел? Подходящи лични данни, кражба на интелектуална собственост, увреждане на цели компютърни системи. Това е основен проблем, защото бъдещето на планетата, нейният просперитет, както и нейната сигурност, се крие точно там: в сърцето на цифровия свят. Правителствата обаче все още са на етап, в който търсят решение на множеството възникващи кибернетични предизвикателства.
Друга основна опасност: изменението на климата. Това е по-коварна заплаха с опустошителни последици на политическо, икономическо, социално и културно ниво. Ако нивата на морето и океана се повишат, хората, живеещи в крайбрежните региони, ще бъдат изтласкани във вътрешността на страните, оказвайки натиск върху градските центрове.
Освен това има и други, по-непосредствени предизвикателства, като това, което аз наричам „танца на великите сили“, тоест отношенията между САЩ, Китай и Русия. Китай е завоевател, Русия отмъщава и САЩ иска да си върне световното лидерство, ощетено от Доналд Тръмп. Бих могъл да говоря и за иранската ядрена заплаха, въпроса за Северна Корея, нарастващото неравенство в богатството (между нациите и в рамките на същите държави) и разбира се, тероризма.
– Ужасяващ каталог! Следователно светът е по-опасен отпреди…
– Той е много по-сложен, защото е взаимосвързан. В „новия свят“ всички сме зависими един от друг. Пандемията демонстрира това.
– Нека се върнем на кибертемата и компютърните атаки. Китай или Русия имат ли предимство?
– Много държави са в състояние да направят хаос в други страни, например да разрушат или унищожат цялата IT инфраструктура, необходима за функционирането на една държава. Такива действия обаче биха се превърнали в започване на конфликт, тъй като това са „актове на война“. Като алтернатива тези страни водят психологически войни. Те се опитват чрез мрежата да повлияят на общественото мнение, както и на поведението и реакциите на хората. Проблемът очевидно е, че техните нападателни способности се развиват по-бързо от нашите отбранителни способности. Което е логично: никой не е имал идея да разработи противотанкова ракета преди изобретението на танка! Така че ние се адаптираме и реагираме на заплахите, които виждаме да възникват.
– Възможно ли е следващата война да е в космоса?
– Ако избухне голям конфликт между суперсили, голяма част от войната ще бъде космическа. Ще става дума за опит за сателитната комуникация на противниците. Към днешна дата само няколко държави са в състояние да изпращат сателити в космоса. Същите са способни и да унищожават сателити с помощта на ракети. Съществуват и други начини за разрушаване на комуникациите на противника, например чрез унищожаване на наземните станции, които приемат сателитните сигнали.
– Нека поговорим за ислямския тероризъм. Губи ли скорост?
– Далеч съм от мисълта да сведем до минимум опасността от терористите, способни да извършват опустошителни действия. В сравнение с посочените по-горе опасности, щетите, причинени от терористи, като цяло са относително ограничени (оставяме настрана 11 септември), тъй като те „използват“ само експлозиви и автоматични оръжия. Освен това медийното отразяване на техните злодеяния е глобално. Но загрижеността ми е по-скоро за химическите, биологичните и дори ядрените оръжия, които терористичните групи могат да се стремят да придобият и използват, както беше през 90-те години в Япония, с атаките с газ зарин, извършени в токийското метро от сектата Аум.
– Значи следващият 11 септември може да е цифров или… химичен?
– Едва ли съм фен на прогнозите. Но такъв сценарий наистина съществува. Тогава последиците ще бъдат психологически. Защото би било достатъчно една терористична група да притежава химическо или бактериологично оръжие, за да сее паника. Тогава населението ще реагира не според това, което се случва, а според това, което може да се случи. Необходимо е да се вземе предвид психологическият фактор, за да се управлява правилно такава ситуация, за момента хипотетична.
– Да сменим темата. Джо Байдън наскоро нарече Владимир Путин „убиец“. От друга страна, обменът между ръководителите на китайската и американската дипломация, 18 март в Аляска, беше смразяващ и изпълнен с неприятни забележки. Тревожна словесна ескалация.
– Признавам, че първоначално бях изненадан да прочета какво каза Джо Байдън. Тогава разбрах, че той отговаря само „да“ на журналист, който го пита дали Путин е „убиец“. Но това е Джо Байдън, когото познавам – той е искрен, честен, говори истината. В този случай той има предвид елиминирането от Русия на редица противници, с отрова или по друг начин.
Що се отнася до американо-китайските словесни състезания, не забравяйте, че американската делегация, водена от държавния секретар Антъни Блинкен и съветника по националната сигурност Джейк Съливан, трябваше да се подложи на 17-минутен диалог, в който бяха изброени всички оплаквания на Пекин срещу Вашингтон.
САЩ имат навика да не избягват спорните въпроси и да говорят откровено. Следователно те ще продължат да денонсират Русия и Китай, когато има основателни причини за това. Този вид разговори обикновено се водят на закрито. Но понякога политическите лидери се оказват попаднали в огъня на камерите. Във всеки случай администрацията на Байдън няма да отстъпи. Защото е изключено президентът на САЩ да заблуждава своите сънародници.
– Що се отнася до сигурността, кой трябва да бъде приоритетът за Европа?
– Струва си да се наблюдава играта на руснаците, които винаги се опитват да повлияят на общественото мнение. Европейците трябва да бъдат предпазливи по отношение на начина, по който Москва използва своите киберспособности, за да навлиза и да се развива в цифровата среда на европейците. Тези във Франция, които пледират за задълбочаване на френско-руските отношения, трябва да бъдат предпазливи. Франция винаги трябва да се пази от Русия. Не казвам, че трябва да се разведем или да прекъснем връзките, но че е необходимо да поддържаме известна степен на подозрение относно истинските намерения на Русия и Китай, например когато тези страни инвестират в Европа. Винаги трябва да се питаме дали твърде близката близост до Русия или Китай в крайна сметка не подкопава целостта на Европа.
– А Турция?
– Турция е като пролива на Дарданелите: извива се. Тя винаги си задава въпроса за принадлежността си: Изток или Запад? Тази двойственост оформя нейния манталитет. Ислямска държава в европейска среда, тя също ревнува за своята независимост. Което е отразено в политиката на Анкара. При управлението на Ердоган Турция многократно се е справяла сама, например чрез закупуване на руски ракетни системи С-400, когато това е в противоречие с членството в НАТО. Ние, американците, трябва да разговаряме и да оказваме натиск върху Анкара. Защото позволяването на руснаците да проникнат във военната екосистема на държава, членка на Атлантическия алианс, не е съвместимо с нашия начин на виждане за света.
– Какво мислите за съюза между Иран и Венецуела?
– Фактът, че тези две страни са противници на Съединените щати и че заемат позиции, които са много враждебни на Америка, логично ги кара да изследват заедно как могат да ни навредят. Отношенията между тях са стари и се връщат към създаването на Организацията на страните, износителки на петрол (ОПЕК), през 1960 г. Следователно Вашингтон непрекъснато оценява как тези две страни могат да поразят американските интереси в света.
– Как виждате бъдещето на отношенията с Куба?
– Надявам се Джо Байдън да реанимира разбирателството между САЩ и Куба. Нещата бяха напреднали добре при Обама. Отидох в Хавана, когато отговарях за ЦРУ, за да се срещна с моите кубински колеги. Както няколко пъти научихме по трудния начин, те са изключително професионални. Те също така много добре владеят регионалните и международните дела. Това, че те са изключително компетентни, очевидно е жалко от гледна точка на американския директор на разузнаването, но… това е истината.
– Какви са вашите очаквания от администрацията на Байдън?
– Надеждите ми са големи, защото екипът му е изключително компетентен. Предизвикателствата са многобройни: пандемията, икономиката, социалната справедливост, границите и всички международни проблеми. Но за щастие екипите му са прагматични. Те знаят, че нищо не се разрешава за една нощ. Следователно няма да има взрив на успех, а напредък стъпка по стъпка.
Със съкращения. Заглавието е на редакцията.
Превод и редакция: Михайлина Димитрова
