Михайлина ДИМИТРОВА
„Ако това се беше случило в други времена, би довело двете водещи нации САЩ и Русия до ръба на войната“. Коментарът е на известния републиканец Патрик Бюканън. Поводът – дипломатическия скандал след изпускането на Байдън, че Путин може да бъде наречен „убиец“. Няма ли си достатъчно врагове Америка, за да търси нови, пита реторично Бюканън.
Ако обърнем въпроса към България? Последните събития показват, че в опит да се задържи една много голяма държава за приятел, за пореден път друга се демонизира като враг номер едно. И въпросът не е дали едната държава е много добра, а другата – много зла – както е казал Уинстън Чърчил, в политиката няма вечни приятели, има вечни интереси. Въпросът е къде е поставен българският интерес и как ще бъде защитен той.
На високи обороти
След влизането на демократите в Белия дом скоростта на външнополитическите събития в България осезаемо се ускори. На пръв поглед между борбата с корупцията, шпионския скандал и „македонския въпрос“ няма никаква връзка. Но май не е точно така.
В началото на март от нищото изскочи остра критика на двама американски сенатори за борбата с корупцията у нас. Е, после се оказа, че това било лобистка кампания в полза на подсъдимите братя Бобокови. Но пък покрай този случай силно се активизира бившият американски посланик в София Джеймс Пардю.
Не мина и месец от това събитие, и хоп – гръмна шпионският скандал с Русия. Надали някой се съмнява, че Москва би се спряла да събира разузнавателни данни за съюзниците от НАТО на българска територия. Както по всяка вероятност го прави – успешно или не толкова, и в други държави. Но при нашенската история бие на очи, че развръзката на този случай идва едва два месеца след встъпване в длъжност на новия американски президент.
Паралелно с гореописаните събития за броени седмици се нажежиха до червено и българо-македонските отношения. След близо година на лавиране и обходни тактики, един от трите стълба на ЕС- Европейският парламент, изведнъж реши да посочи с пръст България като лошата доведена сестра, която тормози Северна Македония и не й дава европейски шанс. По непонятни причини се оказа, че София е виновна преговорите за нерешените исторически проблеми да буксуват, а в приетата резолюция на Европарламента се приветстват само усилията на Скопие в тази посока. Изведнъж освен управляващите в Северна Македония, България се сдоби с още един нов враг – парламентът на Европейския съюз. Към който съюз, абсурдно, България, а не западната й съседка, принадлежи.
Така нареченият „език на омразата“ в Скопие не е нищо повече от ново издание на титовия македонизъм отпреди седем десетилетия. И сега София е оставена сам-самичка да брани националния си интерес, докато великите сили стоят и гледат мача. Впрочем, великите сили са си същите както преди 75 години.
Война, родена в Брюксел? Май че не
И къде е тук ролята на великата американска демокрация? Посланик Пардю коментира в интервю от началото на 2021 г.: „Смятам, че е грешка българското правителство да блокира процеса, който ще доведе до присъединяването на Северна Македония към Европейския съюз… Сигурен съм, че Държавният департамент подкрепя бързото разрешаване на проблемите между България и Северна Македония… Националистите в България наблюдаваха как Гърция използва членството си в ЕС, за да оказва натиск върху Северна Македония. И решиха да приложат същата стратегия. Но времето за тормоз над Северна Македония приключи“.
Ако читателят не е разбрал нещо, то управляващите в София са дамгосани като националисти, а България налага тормоз над Северна Македония. За да няма никакви съмнения, Пардю е непоколебим: „Въпросите за историята и езика не са достатъчно значими, за да оправдаят враждебни отношения между двете държави“.
Кои въпроси биха били значими за една нация, експосланикът не коментира. Защото няма други и той добре го знае.
През 1944-1945 г. Титова Югославия, под ръководството на сталинистка Съветска Русия, налага нечуван дипломатически натиск за признаване на „македонска нация“ и превръщането на България в югорепублика. В края на 1944 г. в София дори се изразява надежда за „братски съюз между българския и югославския народи и съюз на македонския народ на основата на Народна република Македония в рамките на Югославия“.
Поразителната прилика между тези събития надали е случайна. Социалното инженерство на Кремъл се провали навремето благодарение на англо-американската намеса. По ирония на съдбата днес именно американската намеса, под ръководството на администрацията на новия президент Джо Байдън, влиза в ролята на Сталин и на Коминтерна.
Който и да бъде на власт в София след парламентарните избори, ще види огромни трудности с пряката намеса във вътрешните дела на България, завърнала се със свежа сила заедно с неолибералите в Белия дом. Но трябва да знае едно – колкото повече се отстъпва и се козирува, толкова по-силен става натискът. А шансовете за успех и защита на минимален национален интерес клонят към нула.
