Президентът на САЩ Джо Байдън изчака доста дълго, докато реши да даде първата си официална пресконференция на 25 март, след като встъпи в длъжност на 6 януари тази година. След като очакванията нараснаха, той покани в Източната зала избрани репортери, които бяха отделени на подходяща социална дистанция. Обобщение на Би Би Си:
Пресконференциите на Доналд Тръмп бяха като мач без правила, където главнокомандващият се опитваше да докаже господството си над медийните си критици. Изпълнението на Байдън беше по-скоро подобно на предпазлива разходка през не съвсем замръзнало езеро. Всяка стъпка беше внимателно пресметната, за да не дойде неочакван край с тъмна, ледена съдба, коментира Би Би Си. Той разчиташе силно на бележките си, както и на предварително определен списък с репортери, който не включваше Fox News или други десни обекти.
В един момент Байдън, изглежда, загуби хода на мислите си, завършвайки изречението си с махване с ръка. Но летвата бе предварително поставена толкова ниско, че както в президентските дебати, Байдън успя да надмине повечето очаквания.
200 милиона инжекции в рамото
Преди да даде думата за въпроси на събралите се журналисти, Байдън изнесе няколко подготвени реплики и акцентът му беше върху двойните кризи, които той наследи като президент – пандемията и произтичащите от това икономически сътресения. Той е дал ефектно обещание, че до края на първите му сто дни в Белия дом здравните работници ще са разпределили 200 милиона дози (това е много добра новина, въпреки че САЩ все още изостават от някои други страни, които сравняват броя на направените имунизации с размера от населението). Президентът се похвали с пакета за икономическа помощ. „Помощта е тук“, каза той. „Надеждата е на път“. Репортерите обаче не отделиха никакво време за въпроси, свързани с пандемията.
Под натиск за имиграцията
Влошаващата се ситуация на границата между САЩ и Мексико е горещ картоф за Байдън. Той нямаше много нова информация за споделяне, което показва, че би предпочел заглавията от пресконференцията да бъдат за други теми. Когато все пак говори за това, той обвини Тръмп за намаляване на помощта за страните от Централна Америка, които биха могли да се справят с основните причини за хуманитарната криза. Байдън каза, че нарастването на влизанията има цикличен характер и не е резултат от прииждането на имигранти, които вярват, че той е „приятен човек“, който ще ги допусне.
Инфраструктурата е на ход
Имиграцията, контролът върху оръжията, правото на глас, изменението на климата – всичко това са „дългосрочни проблеми“ за решаване. Президентът намекна обаче какъв ще бъде следващият му приоритет – масивна сметка за инфраструктурни разходи. Идеята за „седмица на инфраструктурата“ се превърна в шега по време на президентството на Тръмп, тъй като Белият дом направи многобройни напразни опити да даде приоритет на новите разходи за големи проекти като начин за стимулиране на работни места и подпомагане на икономиката. Оказва се, че екипът на Байдън ще се справи със собствени усилия, въпреки че те ще включват повече разходи за зелени енергийни проекти и биха могли да включват и повишение на минималната заплата. От всички потенциални точки в дневния ред на Байдън, инфраструктурата може би е единствената, която може да получи известна републиканска подкрепа.
Афганистан и Китай
Голяма част от следобеда се говореше оскъдно за външната политика, но темата от време на време се появяваше. Байдън каза, че е малко вероятно САЩ да излязат от Афганистан до крайния срок от 1 май, но че след една година той „не може да си представи“ войските там. „Ще си тръгнем“, каза той. „Въпросът е кога тръгваме“. По отношение на Китай президентът се опита да говори за нарастващата словесна война между двете нации. „Не търся конфронтация“, каза той, но почти на един дъх добави, че критикува политиките на страната и обеща, че Китай няма да стане най-мощната държава в света. При подобна реторика конфронтацията може да бъде трудна за избягване.
Той пак ще се състезава
Невъзможно е да се съберат на едно място повече от шепа политически репортери във Вашингтон, без да се появи темата за следващите президентски избори. И това се случи в четвъртък. Байдън беше попитан дали възнамерява да се кандидатира отново. Той каза, че има „намерение“ да го направи – и да запази Камала Харис като свой заместник (съдбата на вицепрезидентите е друга популярна тема във Вашингтон). Това едва ли беше категорична декларация, но би трябвало да е достатъчно, за да запазят амбициозните демократи, гледащи Овалния кабинет, своите желания за себе си. Засега.
