Тодор ТОКИН
Като зазатваряха, та цяла неделя. Та частичен ли локаут да бъде, или пълен. На цялата държава или на отделни региони. Във вторник обявяват, че ще затварят в събота. След това – в понеделник. Консултации с тоя, срещи с оня. Колкото души, толкова мнения. Мерките били либерални, ама не се спазвали. Мерките не били достатъчно строги. Отваряме заведения и училища, затваряме ги след дни.
Игра на иди ми-дойди ми.
А през това време, докато мъдрите се намъдруват, вирусът се налудува. Всеки ден броят на заразените и на починалите расте в геометрична прогресия. Ковид отделенията са пълни, на места легла няма. Докато затворят, един господ знае какви още поражения ни чакат.
Какво пречеше пълният локдаун да бъде обявен още във вторник, както стана с извънредното положение преди година? В 22 ч. тогава бе обявено, че от 00.00 ч. то влиза в сила с всичките му последствия. Без консултации, без допитвания. И резултатите бяха налице – първата вълна на вируса бе посрещната както трябва. При десетки, ако не стотици пъти по-малко поражения. Даваха ни за пример в Европа. Сега пак ни дават, но с обратен знак – по смъртност.
Назлъндисването по затварянето мина всички граници. Като си казал затваряме, затваряй веднага, а не още 5-6 дена да се умува. Играта на демокрация в случая е излишна. Трябва твърда ръка.
Още нещо. Битката с коронавируса не трябва да бъде работа само на управляващите, а опозицията да се подхилква отстрани и да си прави сметка колко процента ще им дойдат отгоре на 4 април.
Е, вярно, тогава избори не чукаха на вратата. А сега не е ли време да се помисли за тяхното отлагане? Пикът на третата вълна се очаква да бъде точно около 4 април.
Ролята на президента в тази битка е от голямо значение. Той е длъжен да свика Консултативния съвет по национална сигурност веднага, по Конституция е длъжен да прави това на три месеца. Там е мястото, където трябва да се набележат и изпълняват мерките срещу ковидкризата.
Защото, ако животът на хората не е въпрос на национална сигурност, то тогава кое е?
