Христо Стоянов
Ако пиша нещо добро за това момиче, то е, защото много бой съм ял по пътя си в литературата. От дърпане и арестуване в милицията за стихове, до разследван за „порнография“ за „Скритият живот на една помакиня“. Не съм гледал филма (както и мнозина не бяха чели книгата ми, заклеймявайки я). И именно заради това се чувствам морално ангажиран към младостта на това момиче.
Има нещо общо между нея и тези, които най-много я плюят. Ако щете – и нейните учители. За да „пробият“ навремето те са правили своите идейни компромиси. И идеологически, разбира се. Великолепни актьори така се и затриха, играейки герои на социалистическия труд, партизански командири, партийни секретари… Защо се учудваме, че едно момиче, възпитавано от такива хора – поради липса на други идоли тя е трябвало да подбира своите идоли измежду тях – е тръгнало да „пробива“ на световната сцена.
Дали е направила компромис? Вероятно. Но може ли да влезеш в „голямата игра“ безкомпромисно? Но се явила на кастинг и този кастинг не е проведен в леглото на режисьора, сценариста, продуцента… Веднъж с моята тъща си говорихме за подобен компромис. Тя се възмущаваше по пътя на проститутките. И я попитах дали по наше време проституцията не беше узаконена. Женеха се за жителство, за комсомолския и партийния секретар, за една гарсониера се лягаше в леглото на съответния служител от Жилфонд. Това също бе проституция. Тези момичета поне имат някаква цена.
А онези преди, които създаваха „семейства“ без любов. И без любов раждаха и възпитаваха деца на партийните си секретари… Колко актриси от нашата стара гвардия минаха през леглата на некадърни режисьори и сценаристи? Дали ще си сложат ръка на сърцето и да кажат: „Да, за да изиграя Жулиета аз преспах…“ Не е нужно да изброяват от кого до кого. От режисьора до сценичния работник. Това момиче е изиграло своята роля. Вероятно филмът не е най-доброто, което и се полага. Но тя си е изиграла ролята съвестно и е хвърлила страст. А какво ще кажат снобите за нея е без значение. Те вече са в нейното минало. И остават там – при своите дребни партийни победи по социалистическите строежи на филмите, които никой не иска не само да гледа, но и да си спомни. И им остава само да кибичат в медиите като в Ганковото кафене и дълбокомислено да одумват какви актьори биха били, ако някой не им й попречил навремето.
Нека да не пречим на момичето. То има право да не работи като проститутка, нали…
От ФБ профила на писателя
