По традиция Сирни Заговезни е ден за прошка и уважение към семейството, от където е популярно още и като Прошка или Поклади.
На Прошка е последното „облажване“, защото започва великденският пост.
По традиция на този ден по-младите обикалят по-възрастните роднини и близки – свекър, свекърва, тъст и тъща, кумове, по-възрастни братя и сестри и искат прошка за всякакви провинения през изминалата година, като целуват ръка на домакините и като изричат традиционните думи на прошката: „Прощавай, мале, тате.“, а отговорът е: „Просто да ти е, Господ да прощава“. Затова празникът е познат още и като Прошка. Според традицията по-възрастен не може да иска прошка от по-млад член от семейството.
Сирни Заговезни не е на постоянна дата, но винаги е в Неделя и е 7 седмици преди Великден. Тази година се почита на 14 март. Неделя Сиропустна /Сирни Заговезни/ е началото на Великия Пост, чиято продължителност от 40 дни е символично свързана с много събития от живота на Иисус Христос. Това е време на подготовка за празника на Възкресението, време на покаяние, на пречистване и на прощаване – така както Спасителят прости на хората, поемайки греховете им. С искането на прошка се следва заветът на Христос: „Ако не простите на човеците прегрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви”. В църквата вярващите се обръщат с молитва към Бога да им прости прегрешенията, да ги предпази от духа на безделие, униние, властолюбие и празнословие.
На Сирни Заговезни /Неделя Сиропустна/ подготовката за Великия пост вече е приключила. Тя е започнала седмица преди това в деня, наречен Месопустни Заговезни. А седмицата между Месопустни Заговезни и Сирни Заговезни е наречена “Простена неделя”. След Сирни Заговезни идват дни на физическо и духовно очистване, на молитви, въздържание и размисъл. Обредността на Прошка е подчинена на подготовката за великденския пост, който трае 49 дни. Затова и носи идеята за „последно облажаване”. За последно може да се хапват млечни храни, а след Сирни Заговезни до Великден са забранени сватбите. Постът не означава само вегетарианство, а още строго забранени са сексът и алкохолът. По този начин християните се подготвят да посрещнат Светлото Христово Възкресение. Според богословите молитвите ни не могат да бъдат чути, ако не измолим прошка за греховете си от Бог. През седмицата от Месни до Сирни Заговезни, християните отиват при ближните си с цвете, поклон и целувайки ръка, искат прошката им.
На Сирни Заговезни цялото семейство се събира на трапезата. Тя е особено богата на млечни продукти, риба, баница със сирене, варени яйца, варено жито, халва с ядки.
Този ден е изпълнен с множество интересни и популярни обичаи.
Хамкане – това е може би най-популярният за празника е обичай, според който на червен конец се завързва и се спуска от тавана парче бяла халва или варено яйце. Най-възрастният мъж завърта конеца в кръг, а членовете на семейството, основно децата, се опитват да хванат халвата или яйцето с уста. Вярва се, че който успее да отхапе най-много, ще бъде здрав и честит през цялата годината.
Поклади е друг особено популярен обичай за този ден, според който на този ден се палят огньове (клади) и да се прескачат за здраве, около тях се играят хора и се пеят песни. В някои краища на България се палят факли от слама, които всеки стопанин завърта около главата си, за да прогони бълхите от къщата. Обичаят се нарича оратници или огруглици. Вярва се още, че колкото по-буен е огънят и колкото по-далеч осветява околността, толкова повече тя ще бъде предпазена от градушка. Но най-важното е да се получи прошка, хората да си простят взаимно и да бъдат заедно в очакване на Великия ден на Христовото Възкресение.
Хвърляне на стрели – бутарници или ботурници – друг популярен обичай. Ергените изстрелват със собственоръчно направен лък запалена стрела в двора на момите, която са си харесали. Обикновено това продължава до късна доба на Заговезни, а семейството на момата будува, за да гаси пламъците, докато тя самата събира стрелите. Която събере най-много стрели, тя е най-лична и най-харесвана.
