КОГАТО СЕ РАЖДАТ АНГЕЛИ е първата самостоятелна изложба на художничката и сценографка Христина Младенович. В нея тя показва свои графични опити и оригинални рисунки, създадени през последната година. Експозицията се открива утре в столичната галерия „Графикарт“, а вернисажът е от 16 до 19 ч. Изложбата ще остане на разположение на публиката до 11 април.
В своя литературен шедьовър „Тъгата на ангелите“ писателят Йон Калман Стефансон пише с проницателността на мъдрец: „Гребем в пробита лодка с прогнила мрежа и се готвим да ловим звезди“. Tази своеобразна сентенция сякаш описва и работата на художничката Христина Младенович, която съвсем по детски мнозина зоват просто Храстче. Работа, в която изпод ръката ѝ се раждат безполови същества. Същества-тела. Тела с два крака, за да имат всякога свободата да си тръгнат от нас. Да ни напуснат или да се завърнат към нас. Тела, които докосват с две ръце, за да могат да ни обгръщат в прегръдката си, когато имаме нужда от нея. Тела с ръце и нозе, и с две големи човешки очи. Очи като звезди, които разбират, съ-чувстват, обичат, съ-страдават.
Професионалният път на Христина Младенович като художник започва в ателието по графика на Националната художествена гимназия, а сетне, увлечена от желанието си да остане колкото се може по-дълго във времето на детството, тя завършва сценография за куклен театър в Националната академия за театрално и филмово изкуство. Ето защо днес името и е познато на мнозина режисьори и актьори, с които тя работи у нас, но все по-активно скиците ѝ намират въплъщение в материал на сцените в Сърбия, Македония, Румъния, Черна Гора, Албания , Малта и др.
През цялото това време, в което Христина „живее“ в театъра, тя не престава да рисува, а извън-ред-ната ситуация, в която се разгръща битието ни през последната година, я тласка да се завърне към изкуството на графиката. Към трудната, почти ритуална работа върху камъка, изпод който след играта с мастило, гума и валяк, поел тежестта на литографската пресата, се „раждат“ ангели.
В своята работа като график Христина Младенович не бяга от света на куклите, а тъкмо напротив – употребява го, за да ни разкрие образите, които я занимават през последната година. Година, в която всички ние гребем своите пробити лодки, а с разкъсаните си мрежи се опитваме да ловим звезди, приятелства, мечти. А Христина – ангели.
Изложбата се осъществява с подкрепата на Национален фонд „Култура“
Самата авторка споделя за изложбата:
В един символичен графичен разказ за ангелите представям самотата на деня и споделената безкрайност. В усамотението, наложено от изолацията, ми беше нужно нещо лично, интимно и всекидневно. Опитвам се да се върна към детската наивност, виждаща за първи път – причудливи същества в облаците, в плочките на банята, в клокочещата в тенджерата на котлона леща.
Същества, които се раждат от жаждата да разнообразя делника, да събудя летаргични емоции и мисли. Ангелите ми изразяват миговете на невинност, чистата същност на всеки ден – малко радост и малко тъга. Телата им нямат пол. Те са с два крака, докосват с две ръце… и могат да летят.
Моят ангел е въображаем, личен, емоционален и философски спаринг партньор, който упорито насърчава чувстването и мисленето. Събеседник със себе си. Той диктува моя щрих, който е негов пулс.
А рисуването е нашето събеседване и мое лично смирение.
