Правителствата по целия свят полагат необуздани усилия да получат достъп до собствено производство на ваксини. От Австралия до Тайланд държавите, които планират домашни фабрики за ваксини, започват да прекрояват индустрията. Германското предприятие в град Десау има подкрепата на регионалното правителство като част от националните усилия за осигуряване на доставки и добавяне на ваксини към износа на Германия. Преди столетие там е основана фабрика за имунизиращи препарати, която по-късно помага за създаване на силния колективен имунитет на ГДР.
Премиерът на Саксония-Анхалт Райнер Хаселоф вярва, че Германия може да се превърне в производител на ваксини по същия начин, по който енергийните компании поддържат капацитет в моменти на силно търсене. „В крайна сметка това е сравнима с енергийната индустрия, където държавата също плаща да държи централите в резерв“, каза Хаселоф пред Ройтерс. За разлика от Съединените щати, където правителствената Warp Speed започна да финансира разширяването и модернизирането на фармацевтичните производствени обекти в началото на пандемията, малко държави в световен мащаб имат възможност да управляват фабрики.
Германският план е един от десетките на правителства по целия свят за предотвратяване на недостига чрез подпомагане на местното производство на фармацевтични компании. Някои – включително Австралия, Бразилия, Япония и Тайланд – създават производствени партньорства с шведския производител на лекарства AstraZeneca. Италия се ангажира с държавна подкрепа за публично-частен център за производство на ваксини, докато Австрия, Дания и Израел планират съвместен фонд за изследвания и развитие и ще проучат дали да произвеждат свои собствени ваксини от следващо поколение. Индия играе значителна роля в производството на ваксини в световен мащаб, а САЩ, Япония и Австралия също планират да помогнат за финансирането на капацитета за производство на ваксини там, каза високопоставен служител на американската администрация пред Ройтерс. Тези действия имат за цел да се справят с глобалния недостиг на дози. Тъй като ваксините са ключови за рестартирането на икономиките, някои държави имат споразумения преди покупката, за да осигурят доставките си.
2 милиарда дози
Кризата с ваксините в Европа показа, че държавите, които зависят от доставките от мултинационални компании, могат да бъдат уязвими. През януари AstraZeneca намали доставките за блока с повече от половината количество за първото и второто тримесечие и заяви пред Брюксел, че не е в състояние да отклонява лекарствата, произведени в Белгия, предназначени за Обединеното кралство. Съкращението засили напрежението между Лондон и Брюксел и накара европейските лидери да ограничат износа на ваксини, произведени в ЕС. Германия е нетен вносител на всички ваксини. Берлин планира да промени това и Десау ще помогне. Сега семейна фирма, наречена IDT Biologika, заедно с AstraZeneca, планира да инвестират над 100 милиона евро, за да разширят мощностите в завод. Компанията заявява, че се стреми да прави между 30 милиона и 40 милиона дози на месец от края на 2022 г., като произвежда „насипната“ ваксина и я разпределя във флакони, което ще я превърне в един от най-големите европейски производители и ще добави капацитет за най-малко 360 милиона дози годишно в ЕС.
Берлин се е насочил към годишен капацитет от 2 милиарда дози ваксини. За сравнение, AstraZeneca заяви амбициите си да произведе до 3 милиарда дози от ваксината си до края на тази година, което ще я направи най-големият производител на ваксини срещу Ковид 19 в световен мащаб. Целта на Берлин може да се окаже далеч над нуждите на ЕС за неговите 450 милиона души, но все още не е ясно колко често ще са необходими ваксинации за укрепване на имунитета. Докато лекарствата са крайно необходими в близко бъдеще, подобни планове отразяват липсата на съгласувана глобална стратегия за покриване на ваксинацията при пандемия, от която се нуждае светът, според Робърт Ван Ексан, консултант и бивш изпълнителен директор на „Санофи“.
Урокът е научен
Предишни спорове за ваксини между съюзници послужиха като прелюдия към борбата за доставки от ерата на Ковид. Пред заплаха от грип през 1976 г. Съединените щати блокираха износа на ваксини, изваждайки от план за ваксинация Канада. Отава научи урок: по време на пандемията от грип H1N1 от 2009 г., купува лекарства от местен производител и изчаква, докато избухването му до голяма степен свърши, преди да дари допълнителни дози на Световната здравна организация. И тогава, в годините след пандемията през 2009 г., Вашингтон плати стотици милиони на няколко компании за изграждане или разширяване на частни съоръжения, които могат да бъдат използвани за направата и пакетирането на пандемична ваксина за кратко в границите на страната.
Когато Ковид19 удари, поне две от тези съоръжения станаха част от Warp Speed, произвеждайки ваксини за Johnson & Johnson, AstraZeneca и Moderna Inc. Федералните служители използваха Закона за производство при отбрана, за да поставят участващите компании на първо място за доставки, направени от други американски компании, а Инженерният корпус на американската армия пряко ръководи някои строителни проекти.
Кубчето на Рубик
В световен мащаб ваксините се произвеждат в съществуващите мрежи на фармацевтичните компании и често трябва да преминават през няколко държави – и дори между континентите – преди да са готови за инжектиране. Само в рамките на ЕС повече от 30 завода от Швеция до Испания участват в производството на ваксини за Ковид 19. AstraZeneca казва, че има производствен капацитет в 25 обекта в 15 държави, във верига от партньорства, които ръководителят на една компания оприличава на кубчето на Рубик. Подобна е картината и за други, включително за Русия и Китай, и затрудненията са често срещани, когато се опитват да ускорят производството през множество обекти и граници.
Базираната в Швейцария Lonza Group AG произвежда съставките за ваксината на Moderna, които след това отиват в Испания, за да бъдат поставени във флакони. „Джонсън и Джонсън“ е направена в Холандия и изпратена в САЩ за бутилиране. Pfizer-BioNTech е включила фабрики в мрежа от 13 обекта, за да отговори на производствените нужди тази година – доставките им за Европа също за кратко се провалиха, когато трябваше да бъде реконструиран завод. Но търканията между AstraZeneca и ЕС в Брюксел продължават да затрудняват. Производството на AstraZeneca започва със заразяване на живи клетки с модифицирана форма на вируса. Клетките се отглеждат в резервоари или биореактори, събират се и се пречистват за около два месеца. След като се създаде активната съставка, се добавят вода и протеини и течността се бутилира – етап, известен като „запълване и завършване“. Понякога на различни места се случват различни етапи.
Немската компания IDT Biologika сега планира да обхване всички етапи от цикъла. Други германски разработчици на ваксини BioNTech SE и CureVac NV, които са в челните редици на новите ваксинационни технологии и са получили държавно финансиране, също ще бъдат част от клъстъра на Германия. BioNTech наскоро представи нов германски завод онлайн, който да произвежда до 750 милиона дози годишно и фармацевтичният гигант Bayer AG ще помогне да се направи ваксина на CureVac. Разработчиците на руската ваксина Спутник V също са направили запитвания за нейното производство в региона, каза премиерът на Саксония-Анхалт.
Да правиш пари
Изграждането на капацитет за производство на ваксини има смисъл предвид необходимостта от ваксиниране на света, потенциално многократно, срещу Ковид 19, както и заплахата от бъдещи пандемии. Но големите производствени обекти са най-ефективни и в даден момент допълнителният капацитет, разпределен в много страни, може да не е икономичен.
Прашант Ядав, старши научен сътрудник в базирания в САЩ Център за глобално развитие коментира, че предимствата се увеличават, след като можете да произвеждате поне 100 милиона дози годишно. Той вярва, че четири или пет държави вероятно биха могли да увеличат производството, без да повишават разходите, но ако много от тях построят малки мощности, „мисля, че стигаме до точка, в която всички в крайна сметка ще плащат по-висока цена.“ В Канада например федералното правителство изгражда публично съоръжение в Монреал, което ще прави около 2 милиона дози ваксини на месец от началото на следващата година. Запитани дали този малък капацитет ще повиши разходите, от канадския национален изследователски съвет заявиха, че това не е предназначено да се конкурира с частния сектор: „Целта на съоръжението е да реагира бързо на бъдещи спешни здравни ситуации“.
Агенция Ройтерс. Заглавието е на редакцията.
