Преди месец в иначе добре устроения морски град Бургас, който се обособи като един от най-бързо развиващите се в страната, неочаквано се яви нова градска скулптура. От нищото като гъба изникна допоясен образ на някакъв мъж с разперени ръце и тил, оформен като глава на куче, а за да бъде всичко още по внушително, през рамото и гърдите му е преметната някаква верига. И съвсем подобаващо, за да може купчината метал да се вижда както трябва, да се доведе до „съвършенство“, всичко това се извисява върху двуметров пиедестал. Върху постамента, за да няма неразбрали, е поставен надпис, който не указва какво е изобразеното създание, а кой е финансирал всичко това – ОВЛБ. С други думи – Обединената велика ложа на България „Ориент Бургас“, или казано още по-ясно – регулярната и призната от световното масонство родна Велика ложа.
През последните години масоните са особено активни в строителството на паметници и с гордост финансират издигането на разни скулптури. Така преди няколко години се яви скулптура с образа на големия български интелектуалец Симеон Радев. При това не къде да е, а в центъра на София, на гърба на НДК. И във всичко това не би имало нищо лошо, ако, примерно, този паметник бе съобразен със заобикалящата го градска среда и по-важното – направата му бе възложена на автор, който все пак има естетически вкус. Защото скулптурата с фигурата на Симеон Радев напомня по-скоро на приседнало върху тоалетна чиния парвеню, отколкото на заслужаващ наистина нашето преклонение историк и дипломат. Подобна е ситуацията и с новоизникналата в Бургас скулптура.
Всъщност кичозният човековълк, таласъм, чудовище, както го определят обикновени минувачи край него, е планувано отдавна да се яви в морския град и както става ясно, е дело на Георги Андонов. Именно той още през април 2019 г. в интервю за БНР заяви, че Бургас щял да се сдобие с голяма триметрова пластика, която ще бъде в центъра на града. Инициативата била частна, но със съдействието на общината. Тогава авторът не издаде други подробности, защото искаше общество да е изненадано. И действително бургазлии бяха шашардисани. Но не заради високите художествени стойности на паметника, а заради причудливия образ, който се оказа, че е не на кого да е, а на самия Боян Магесника.
Боян Магесник, Баян, Боян Мага, известен още с християнското си име Вениамин, е багренороден син на цар Симеон Велики от втория му брак. Той е третият син на първия български цар и е роден в Преслав около 910 г. Предполага се, че подобно на баща си е завършил Магнаура. Според някои източници е убит по поръчка около 970 г. Образът му като „Боян Магесника“, „Песоглавеца“ и т.н. е запазен в народни легенди, особено разпространени в годините на мор (епидемии) и на падането под византийско владичество, татарските нашествия и поробването на България от османските турци. Принц Вениамин-Боян става обект на художествени интерпретации още през първата половина на миналия век и можем да го видим в литературни творби на Николай Райнов, Юрий Венелин, Димитър Маринов, Александър Тодоров, Васил Пундев, Георги Константинов, Цветан Минков, Петър Карапетров, д-р Найден Шейтанов и т.н., в които се надгражда народната легенда и се създава един красив идеализиран романтично-мистичен образ на български закрилник, създател на богомилството и европейски просветител.
И сега изведнъж този герой, в който разликата между художествена и историческа истина все по-трудно може да бъде разграничена дори от специалистите, съвсем като в приказка за магии и окултизъм бе спуснат да щръкне в центъра на Бургас. По думите на автора на скулптурата разрешението е дадено от държавното дружество „Пристанищна инфраструктура“ в града, което стопанисва територията, на която е разположен „Боян Магесника“ – подстъпа към Морската гара на пристанището.
Едно твърде оживено място, което съвсем естествено породи и доста негативни оценки. За премахването на скулптурата на Боян Мага се обявиха дори и от Българската православна църква. Сливенският митрополит Йоаникий определи паметника като сатанински, пропагандиращ магическите практики, окултизма и сатанизма, и настоя да бъде демонтиран.
И докато жителите и гостите на Бургас се възмущават, Църквата размахва критично пръст – влиза в поредната си иконоборческа схватка, а авторът на скулптурата се опитва да обясни какво точно е изобразил и защо, кой е финансирал всичко това – преди дни стана ясно, че освен естетическите проблеми в случая са допуснати и редица административни грешки, за които се търси кой да бъде наказан.
„Монументално-декоративната структура е изработена и е поставена в публично пространство, каквото е градината на Морската гара в Бургас, без съгласуване с министъра на културата, без разглеждане и съответните решение и предложение на Специализирания експертен съвет по изобразителни изкуства, поради което възложителят подлежи на административнонаказателна отговорност съгласно разпоредбите на Закона за културното наследство“ – това бе отговорът на спазени ли са процедурите при поставянето на скулптурата на Боян Мага на Морската гара, който бургаски журналисти зададоха към Министерството на културата.
От екипа на Боил Банов уточниха не само че не е спазена съгласувателната процедура, предвидена по Закона за културното наследство, но и размерът на предвидените санкции за това: „Който реализира инвестиционни проекти за изграждане и поставяне на паметници, монументално-декоративни структури и елементи в публични пространства в урбанизирани и извънселищни територии, както и тяхното преместване или премахване, без съгласуване с министъра на културата, въз основа на решение на Специализирания експертен съвет по изобразителни изкуства, се наказва с глоба в размер от 5000 до 10 000 лв., а на едноличен търговец и юридическо лице се налага имуществена санкция в размер от 15 000 до 30 000 лв.“.
Дали действително ще има наказани и финансово санкционирани – предстои да разберем. Но съдейки по досегашните действия на министъра на културата г-н Боил Банов – едва ли. А може пък самоотвержено в последните дни от мандата си да се опита да направи най-сетне нещо срещу обезобразяването на страната ни и превръщането й в скулптурен лунапарк? А може би просто за пореден път ще си сложи слънчевите очила и ще отпраши към копривщенското си имение, където ще се опита да забрави за всичко това. Все пак масоните са важни хора – сред тях са видни политици и бизнесмени и всяко влизане в пререкание с тях едва ли би било в услуга за бъдещите намерения на г-н Банов.
Кой е Георги Андонов?
Художникът е бургазлия и средното си художествено образование получава в Казанлъшката художествена гимназия, а през 1990 г. завършва Националната художествена академия в София. Три години по-късно създава своя собствена галерия „Коло темпо“, която, за съжаление, просъществува едва две години, но затова пък през 1996 г. той пробива в Бейрут, Ливан, с друга частна галерия. Така се среща с един от най-големите ливански търговци на изкуство Фади Могабгаб, с когото започва да работи.
В началото на ХХI век бургазлията пробива и на други пазари и започва да си сътрудничи с галерия „Уилям Мерил“ в Лос Анджелис (САЩ), а от 2007 г. и с галерия „Бутик 1“ в Дубай (ОAE), художествената галерия „Мартин Макнаб“ в Сан Диего, с Арт студио „Миконос“. Работи предимно в полето на живописта и скулптурата, а по собствените му думи негови картини се продавали къде ли не по света, включително и на търгове на аукционни къщи „Кристис“ и „Сотбис“.
