Трябва ли да се страхуваме от възхода на теориите за пола, расата, междусекторността или деколониализма? Все повече се говори за тези феномени, привнесени от САЩ. Те предизвикват раздвижване във френските университети и подклаждат нов радикален активизъм. Академичните общности са фокусирани върху дискриминацията срещу идентичността на малцинствата и подхранват радикалния активизъм вляво. Във Франция догмите на това движение, като „бяла привилегия“, „системен расизъм“, „култура на изнасилване“ или „токсична мъжественост“, все още са малко известни на широката общественост. Едно аналитично обобщение на сп. „Експрес“.
В Съединените щати феноменът от няколко години прелива в университетските кампуси, влезе в света на бизнеса до такава степен, че една дума го обобщава: „събуди се“. За Стивън Пинкър, професор-звезда в Харвард, тези теории за идентичността представляват реална заплаха за класическия либерализъм и универсализъм, наследени от Просвещението. „Тази пробудена лудост е работа на всеки днес“, предупреждава той. Ето пет пункта, които трябва да се знаят, за да се разберат залозите на тази нова културна война.
Деколониален, обсебен от раса и пол…Новият цензор се нарича „пробуден“
В САЩ феноменът е такъв, каквото едно резюме го обобщава: „събуден“ (*woke). Всеки, за когото се казва, че е „буден“ за социални несправедливости според раса или пол, е събуден. Подобно на движението Black Lives Matter, събудените представляват войнствената и активна версия на академичните теории за расата или пола. Някои стигат дотам, че говорят за „Голямо пробуждане“, за да заклеймят религиозния характер на това движение, с неговата двойствена и морализираща визия, с неговите нелепи догми и пуританизъм. Самият Барак Обама атакува тази надпревара за чистота на „събуждането“ през 2019 г., уверявайки, че светът е много по-сложен и двусмислен.
Изкуството на „събудена“ партизанска война в университета
Във всички университети на Франция катедрите по хуманитарни науки са стигнали до екстремното напрежение около употребата на нови научни концепции, особено тези, свързани с дискриминация поради цвета на кожата или пола. Все повече и повече науката се смесва с активизъм, включително „прогресисти от ново поколение“: едни преподаватели превръщат „държавния расизъм“ във Франция в научна реалност, докато други виждат в приобщаващото писане напредък. Конфликтът между изследователите ескалира.
Обединеното кралство, тази гигантска лаборатория за „вокизъм“
Британците също са много напред в тази област. Отвъд Ламанша проучванията на пола и теориите за расите са факт в университетите още през 90-те години на ХХ век. Днес поддръжници и противници на теориите се сблъскват в стерилна и сектантска битка. Ако държава като Великобритания се адаптира много добре към културния релативизъм и мултикултурализъм, които съставляват част от нейното ДНК, то въпреки това там има големи трудности с атаките срещу свободата на изразяване. Опортюнистът Борис Джонсън, все още в търсене на културна битка, която да води, обеща нов закон и назначаването на „гарант за свободата на изразяване във висшето образование“. който да глобява университети.
„Тази пробудена лудост е работа на всички нас“
Звездният професор и защитник на рационалността от Харвард отива направо там: „Тази пробудена ортодоксалност заимства от най-лошото от идеологията на апартейда и нацизма. Тя съдържа идеята, че всеки от нас принадлежи към група, определена от нашата собствена. Пол, раса или етническа принадлежност, че нашите мнения могат да се предскажат според групата, към която сме привързани, и че справедливостта може да се мисли само според относителната средна стойност за всяка група „. В страхотното интервю, което дава на L’Express, авторът на „Триумф на светлините“ е притеснен от тезите за идентичността и все по-религиозния обрат, който те приемат в САЩ.
Раса и джендър маниаци: Похитителите на прогресивността
Дори „за добра кауза“ този начин на разделяне на обществото на ранени идентичности разкрива конфликт. Съвсем неразбираемо е, че така наречената прогресивна левица се заблуждава, особено след като тази нова идеология игнорира социалното. Това поне трябва да е повод за дебати. Но последното е невъзможно: „събудената“ мисъл налага царуването на обидения над разума и аргумент.
Превод от френски: Михайлина Димитрова
Заглавието е на редакцията
