Христо СТОЯНОВ
И понеже тука Фейсбук ме пита за какво си мисля, та, да кажа. Мисля си за избори. За критерия за избор на народни представители. За тези, които влизат в политиката тепърва. И на които ще им е за последен път. И за тези, които гласуват като за първи път винаги. Нашият многоуважаван еРекторат.
Защото имам усещането, че се гласува в еректирало състояние. Слави Трифонов ще влиза депутат. Прекрасно. Ами ако Пайнер се кандидатира. С всичките Азиси, Софии, Алени, Ивани и… Ще отвеят ли Слави Трифонов. Или ще го включат в своите списъци. Да придобият евроатлантически сурат – прекрасна дума, която значи „физиономия“… Само допреди няколко години средният българин премахна паметника пред НДК на проф. Валентин Старчев. Това е показателно. Нещо, което има естетическа стойност и е направено по всички естетически категории българинът не го понесе. Защото, минавайки покрай него той се комплексира. Комплексира се, защото не може да го разбере.
Масовият български гласоподавател е и този, който би претопил всяка естетска скулптора. Той е този, който преди четиридесет и пет години, като му докараха „Джокондата“ извади ножката и я разряза. Скулпторите ги носи веднага във вторични суровини за претопяване.
Пред бюстовете на героите предпочита бюста на Сашка Васева. Той ще прати в леярната бюста на Гоце Делчев или Ботев, а със спечелените от това пари ще напълни сутиена на Сашка Васева. Това е нивото на средния български избирател.
Направете си експеримент – две листи. В едната да влязат интелектуалците на България – Професори, академици, лекари, художници, писатели… В другата листа целият Пайнер воглаве със Слави Трифонов… Познайте кой ще влезе от тези две листи в Парламента… Всъщност, от първата листа може някой художник или писател да влезе. Но художникът ще прави портрети на Азиз и Софи Маринова, а вторият ще описва техните предимно сексуални образи в героически парламентарни пози. Всъщност, на този манталитет разчита Корнелия Нинова. Защото и тя се държи като чалга певица, която крещи от трибуната: „А сега, ръцете горе“… За едни това е спомен от партизанското движение и излизат с вдигнат юмрук от Президентството, за други това е гласуване с две ръце.
Чалгата постепенно измества политиката. И сега на предизборните митинги ще се усети.
