Всяка партия и коалиция може да похарчи до 3 млн. лв. за агитация за парламентарните избори на 4 април. Това става ясно от решение на Централната избирателна комисия (ЦИК) за правилата за финансиране на предизборната кампания. Ограничението във финансирането на инициативните комитети пък е 200 000 лв. При тях парите са по-малко, защото един инициативен комитет издига само един независим кандидат за Народното събрание.
Парите за кампанията могат да се набират собствени средства, от субсидията си, ако получават такава, средства от самите кандидати, както и от дарения. Тази година правила са съобразени с последните промени в ИК от 2019 година, когато се позволиха дарения не само от физически лица, но и от юридически лица и еднолични търговци.
Когато благодетел поиска да предостави повече от 1000 лв. те задължително трябва да минат по банков път. След това Сметната палата ще прави проверка дали дарителят има достатъчно доходи, за да извади подобни суми.
Забранени са анонимните дарения, пари от фирми, които имат публични задължения, което също е в сила от 2019-та, както и средства от чуждестранни физически лица, от чужди правителства, търговски дружества или организации, както и пари от религиозни институции.
Симпатизантите могат да помагат в кампанията на любимата си партия и чрез предоставянето на движими и недвижими вещи, но с изричното уточнение, че те са тяхна лична собственост. Могат да съдействат и с личен труд по време на агитацията.
Не се допуска безплатното ползване на държавни и общински помещения, автомобили, градския транспорт и други.
ЦИК одобри и реда за социологическите проучвания и тези на изхода на секциите, в които правила традиционно съществува забрана за огласяване на данни от проучвания в деня на вота. Тази година от ЦИК прецизираха текста като записа, че забранява се под каквато и да е завоалирана форма публичното огласяване на каквито и да е резултати в изборния ден преди приключването му.
По време на заседанието бе изтъкнат аргументът, че самите агенции не пускат данни, но това се прави от различни медии с използването на различни псевдоними. ЦИК ги глобява, но след това тези санкции падат в съда, който на свой ред приемал, че това не били социологически проучвания, тъй като никъде не се цитирали такива.
