Васил Левски е предаден за 4 килограма златни монети и е обесен не заради революционната си дейност, а заради убийството на чирака Стойчо Гиргинов в къщата на Денчо Халача в Ловеч. Това се твърди в наскоро излязлата книга „Васил Левски – отвъд митовете, легендите и заблудите” на Иван Лалев – историк, музеен специалист и бивш директор на историческия музей в Ловеч.
През август 1874 година в Букурещ се провежда среща на революционния комитет, като от България присъства само един човек – Иван Драсов. На сбирката Драсов е трябвало да отговаря на въпроси за изчезването на пари, дадени друг наш революционер и съратник на Левски – Марин Поплуканов. Той по това време е заточен в Диарбекир. Драсов пише писмо на Поплуканов, в което го моли да му каже къде са парите – 4 килограма златни монети, дадени му през 1871 година.
Тези пари са открити… един век по-късно. През 1973 година, при ремонтни работи в квартал „Вароша“ в Ловеч е намерен сандък с монетите. Смята се, че той е заровен от бащата на Марин Поплуканов – поп Лукан Лилов. Мястото, където са намерени, попада в дворното място на семейство Луканови. Известно е, че поп Лукан праща пари, вероятно лири от комитетските, на сина си Марин, докато е заточеник в Диарбекир. По същото време друг син на поп Лукан – Илия, учи в Духовната семинария в Одеса. „Странно е как обикновен свещеник със седем деца разполага с достатъчно пари да поддържа син заточеник в Диарбекир и син студент в Одеса“, казва авторът Иван Лалев пред „Марица“.
Всъщност истинският предател на Васил Левски е тетевенският учител Иван Фурнаджиев, който отива доброволно пред турската комисия и дава подробна портретна характеристика на Левски – описва мустаците му, леко издадения преден зъб. „Донасям, възнаградете ме!”, казва Фурнаджиев пред заптиетата. Даскалът е заточен в Диарбекир, където умира. Доскоро главната улица на Тетевен носеше неговото име.
