Антидепресантът „Прозак“, който чрез отпадъците от човешкия организъм намира начин да попадне във водните пътища, превръща рибите в зомбита, съобщава БТА.
Лекарството преминава във водите, след като хората посетят тоалетната, тъй като пречиствателните ВиК съоръжения не могат да го филтрират.
Риби гупа, изложени на същите нива на флуоксетин /активното вещество на Прозак/, които се намират в близост до пречиствателните станции, започнали да проявяват еднакво поведение.
За да оцелеят, индивидите в рибните популации трябва да се държат различно едни от други, изтъкват учените. А при уеднаквено поведение ,те са като зомбирани и оцеляването им е под въпрос.
Австралийските специалисти дават следния пример – ако една риба вземе грешно решение и загине, другите могат да реагират различно и да оцелеят.
Но във водни масиви, наситени с Прозак, това не се случва.
Екипът на Джовани Полверино от университета в Пърт стигнал до този извод, след като проследил поведението на 3 600 риби гупа. Те често се използват в научни експерименти, защото са малки по размер и бързо се възпроизвеждат.
Полверино и колегите му разделили рибите на групи. При тази в нормална среда екземплярите показали разнообразно „индивидуално“ поведение. Докато при „дрогираните“ с концентрации на флуоксетин, близки до тези, изпускани от пречиствателните станции, всички демонстрирали групово поведение.
Гупата е една от най-популярните живородни рибки в света. Това е един малък член на семейство Пецилиеви. Робърт Джон Личмиър Гупи е откривател на тази малка риба в Тринидад и Тобаго през 1866, а рибата е била наречена Girardinus guppii от германския зоолог Алберт Гюнтер по-късно през същата година в негова чест. Обаче рибата е била описана преди това в Америка. Въпреки че Girardinus guppii вече се смята за научен синоним на Poecilia reticulata, днес ние използваме просто името гупи. През годините се измислени много имена, но като единствено вярно се е наложило Poecilia reticulata.
Гупите произхождат от Барбадос, Бразилия, Гвиана, Холандски Антили, Тринидад и Тобаго, Американски Вирджински острови и Венецуела.[2] Гупите могат да се видят във всяка една страна както и континент, без Антарктика. В повечето пъти това е ставало случайно, но има и случаи на съвсем съзнателно разпространение. Става дума за контрола на разпространението на комарите и съответно маларията. Гупите се хранят с ларвите на комарите. Но в тези случаи, често се е стигало до проблеми с естествената рибна фауна.
Гупите притежават полов диморфизъм. В дивата природа женските са сиви, а мъжките имат ивици и точки, които могат да са жълти, оранжеви, сини, червени, черни и дори виолетови.
Гупите често се отглеждат заради естествените си природни цветове, затова домашните гупи са станали по-слаби от дивите си събратя. Като резултат гупите умират за 2-3 дни от стрес или промяна на pH. Не издържат на големи температурни амплитуди.
