Новият италиански премиер Марио Драги представя днес пред Сената плана си за спасяване на Италия. Драги е известен като „Супер Марио“ заради заслугите си за оцеляването на еврото, докато беше начело на Европейската централна банка, напомня Си Ен Ен. Сенатът трябва да му гласува доверие като премиер, както и Долната камара на парламента в Рим, но това ще стане безпроблемно, тъй като премиерът-технократ е подкрепян от основните политически партии.
Драги положи клетва в събота като 30-ия министър-председател на Италия и така беше сложен край на политическата криза, разразила се по време на коронакризата. „Супер Марио“ поема италианската икономика, която е разбита от пандемията, след като точно бе започнала да се възстановява от глобалната финансова криза от 2008 г. Най-големият проблем на страната е липсата на икономически растеж в продължение на много години. Европейската комисия се притеснява, че тази тенденция ще се запази още дълго заради удара от пандемията, която заля страната.
Италия има втори по размер дълг в ЕС след Гърция от 154% от БВП. Но заради коронакризата и помощта на ЕК този дълг е изключително евтин, а Драги ще може да харчи повече от предшественика си, тъй като фискалните правила в Съюза в момента са разхлабени. Какъв ще бъде изборът на перфектния икономист Марио Драги за пътя на Италия предстои да се разбере. Вероятно той ще намали още данъците, ще увеличи детските надбавки и ще насърчи малките фирми да предлагат почасова работа, тъй като пазарът на труда в Италия е в абсолютен колапс.
Той трябва да реши и как да похарчи десетките милиарди евро, които се падат на страната от плана на ЕС за възстановяване от кризата. Като цяло те са предназначени за инвестиции в устойчивост и дигитализация.
Драги вече подчерта, че страната разполага с необичайни ресурси от ЕС и има шанс да направи много, със спокоен поглед върху бъдещото поколение. Правителството на Драги е добър микс от технократи и политици, отбелязват наблюдателите. Най-добрият вариант е Супер Марио да остане на поста максимум две години и след това страната да се върне към традиционната схема на премиер, излъчен от политическа сила.
