Някой казват, че любовта трудно може да бъде описана с думи. Не знам дали защото разбрах това от малък, но аз избрах да я рисувам цял живот с молив и четка. Светът ще каже дали успях. – казва в последното си телевизионно интервю през 1966 г. създателят на една от най-големите филмови компании днес Уолт Дисни. Късно вечерта си тръгва от телевизионното студио и си хваща такси. На път за вкъщи става очевидец на автомобилна катастрофа. Слиза от колата и започва да съдейства на пострадалите. Полицията и лекарите още не бяха дошли. Когато се опитах да извадя жената, която седеше на предната седалка на смачканата като хармоника кола, не успях. Всичко е в кръв. Отвсякъде прииждат хора, но никой не може да направи нищо. Момичето и момчето са заклещени в автомобила. След намесата на технически персонал колата е разрязана и телата освободени. Едва тогава видях защо не съм могъл да издърпам тялото на жената. Просто момчето което седеше до нея и тя, бяха хванали ръцете си. Тъжна картина, от която струеше интимност – два трупа в любовна прегръдка. Когато се прибира вкъщи, разстроен от видяното, сяда на двора и пали поредната цигара. Дисни е страстен пушач и както той често казва – Димът от цигара е като дъх на жена – поемаш го, а веднага щом го изпуснеш полепва по кожата ти. Точно в този момент зад гърба му се промъква първата и единствена жена в живота му – Лилиан, и прекарва пръсти през косата му. Щом я усеща Дисни се обръща към нея с думите:
Вече забравих как стигнахме до тук.
Всъщност пътят се оказва труден, но сякаш винаги осеян с любов. Всичко започва в Ирландия през далечната 1804 г. Тогава се ражда Аръндел Дисни – хилаво дете, винаги с ожулени колен и лакти, а често дори и със счупена глава. Когато е на 12 години той избягва от семейството си и отива в Дъблин – големият град с големите възможности. Парите, нужни му да оцелее далеч от семейното огнище, печели като разнася местния вестник от къща на къща. Така се запознава с Мария Свен – негова противоположност. Трътлеста и много стеснителна, както той често обича да я нарича плодовита ирландска мома. Любовта между тях припламва още в първия миг. Женят се 8 години по-късно, а през това време вече имат 7 деца. Дори Дъблин обаче се оказва малък за тях – той не може да си осигури необходимата работата, с която да издържа семейството си. Така на 23 септември 1834 г. многодетната фамилия Дисни е на пристанището в Ливърпул. Времето беше дъждовно, но това не можеше да намали ентусиазма ни – разказва след години Аръндел на децата си. На следващия ден те са в Атлантическия океан и пътуват към крайната точка на дестинацията – Ню Йорк. При пристигането семейство Дисни е в траур. На 30 октомври в океана се развихря чудовищна буря. Една трета от пасажерите на кораба загиват. Сред тях са и две от децата на семейството: момче на 3 и момиченце на 1 година. В едно свое писмо Мария пише: Когато ги изгубих сред разразилата се буря и хаос на палубата исках просто да се свърши и с мен. Единственото нещо, което ме спря да не се хвърля в студената и черна вода беше любовта. Към Аръндел и децата. Бях на ръба на парапета, когато огромна светкавица раздра черното небе. Аръндел ме хвана и каза: Виждаш ли, дори в непрогледния мрак има искрица светлина. Въпреки печално завършилото пътуване Дисни успяват да се съвземат и да се установят в Ню Йорк. След десет години те вече имат още 8 деца. Опитват се да изкарват пари по различни начини – от производство на сол до сондажи за нефт. Това им осигурява стабилно финансово положение и всеки от членовете на семейството успява да се реализира в големия град. Само един го напуска. Красивият и приличащ на бъдещите холивудски звезди – Елиас Дисни, оставя големия род и тръгва да дири щастието и голямата си любов другаде. Отива в Канада. Там на 1 януари 1888 г. сключва брак с Флора Кал. Двамата съграждат огнище в Чикаго в работническия квартал на Tripp avenue 1249, в малка къщичка. След 20 години в близост до този адрес ще се издигне седалището на Ал Капоне. Там се раждат първите им три деца. Най-малкият от тях е роденият на 5 декември 1901 г. е Уолт Дисни. Елиас често разказва – Уолт беше най-грозното бебе, което съм виждал някога – космат, кльощав и с големи уши. Истински ирландец.
Първите години от живота на Уолт преминават спокойно – в двора на къщата, сред сенките на дърветата. Той седеше с часове, без да създава никакви проблеми. Беше спокойно дете – рядко се усмихваше. Единствено в неделя, когато отивахме на служба в близката катедрала, усмивката не слизаше от лицето му. Сякаш усещаше присъствието на Бог. – разказва майка му Флора Кал. Уолт Дисни остава силно религиозен до края на живота си. Някой от биографите му смятат, че това е така, защото е кръстен на свещеник. Когато родителите му пристигат в Чикаго, човекът, който им съдейства да се установят е Уолт Пар – пасторът в местната църква „Св. Петър”, който също е женен. Двете семейства бързо се сприятеляват. Когато Флора казва, че е бременна за трети път, съпругата на пастора също се оказва бременна. Тогава Елиас и свещеникът се споразумяват – Ако Флора роди момче ще го кръстим Уолт, ако твоята съпруга роди момче ще го кръстите на мен – Елиас. Каквато и да е причината за силната вяра на Уолт Дисни, едно е сигурно – той израства в семейство, чиято формула за съвместен живот е любовта.
Семейство Дисни напускат Чикаго през 1904 г. Причината е, че Две от децата, които живееха в съседната къща бяха арестувани за убийството на кварталния полицай. Не можехме да си позволим децата ни да израснат в свят на престъпници. Затова избягахме от там и отидохме в Марселин, щата Мисури. – обясняват след години родителите на децата си. Там те закупуват ферма, която през 1947 г., когато излиза романът на Оруел, Дисни нарича
Фермата на животните.
Животът там беше интересен. Заобиколен от крави, прасета, всякакви пернати твари и буболечки аз се научих да играя с тях. Изследвах ги, а днес 30 години по-късно мога да кажа, че ги обичам. – споделя Уолт Дисни със свои колеги, когато работят по анимационния филм „Снежанка и седемте джуджета”. Животът на малкия Уолт не минава съвсем безгрижно в тези години. Заедно с по-големите си братя има немалко ангажименти – хранене на добитъка, осигуряване на сено и още куп работи, свързани с поддръжката на живота във фермата. Вечерите прекарва усамотен в стаята си с молив и лист хартия – Рисувах всеки един поглед на животно, който ми беше направил впечатление през деня. Работата е огромна, но с това любовта между Елиас и Флора не стихва, а напротив – през следващите две години семейството се разраства с още две деца. Уви, настъпват тежки години и през 1910 г. Елиас заболява от корем тиф. След усилено лечение той се завръща отново във фермата, но неспособен на тежък физически труд. Налага се да продадат семейния рай за 5 175 долара и с тези средства всички да се преселят в Канзас Сити. Намирането на работа там се оказва трудно – Елиас започва да продава вестници. Уолт Дисни споделя – Аз трябваше да ставам заедно с него всяка сутрин в 3 часа. Обличахме се, мама правеше някакви сандвичи и излизахме. Когато разнасяхме вестниците, татко ми казваше – за да купуват вестници от теб просто използвай някой от погледите на животните, които рисуваше преди. И видях, че това вършеше работа. Винаги успявах да спечеля повече пари от него. Тази одисея продължава повече от 6 години. Когато в 12 часа на обяд работата приключва малкия Уолт отива на училище. Едва навършил 14 години Уолт Дисни е вече карикатурист във вестника, който е разнасял преди – Парите, които получавах не бяха много, но покриваха известна част от разходите на семейството ми. Вярно е – живеехме ден за ден. Пет долара бяха много пари. Понякога не стигаха и се налагаше да вземаме заеми. Но се справяхме и никой никога не се оплакваше. В тези трудни години Уолт Дисни започва силно да мечтае: Имах две желания – да имам свой собствен бизнес и сам да си бъда господар и второто – да успея
да навляза в изкуството на анимацията.
Но все още има дълъг път до осъществяването на тези две мечти. През 1918 г., вече 16 годишен, Уолт започва първата си сериозна работа. Назначен е в Чикагския институт за изкуства. Възлагат му задачата да публикува комикси с патриотична тематика – светът е в прегръдката на Първата световна война. Тъй като парите, които получавах, не бяха достатъчни се налагаше да работя и на друго място – вършех различни канцеларски работи в една пощенска станция. Но с това се приключва бързо – една вечер, минути след като Уолт излиза от пощенската станция, тя е бомбардирана. Когато се обърнах и видях сринатата до основи сграда не знаех дали да се радвам или не. Дали не беше по добре и аз да остана вътре? – такива мисли ме обзеха. Глупаво ще е ако каже, че не се уплаших, но бързо се справих със страха. Същата вечер Уолт си купува за първи път цигари. Приятели го съветват, че никотинът ще му помогне да преодолее шока. След няколко седмици Уолт отново си намира втора работа. Този път като шофьор на линейка към една от болниците на Червен кръст. Длъжността е за лица навършили 17 години. Дисни не попада в категорията, той е все още на 16. Това не му пречи да фалшифицира документите си и да бъде назначен на работа. По същото време по целия свят, успоредно с напредващите военни действия, плъзва смъртоносна грипна епидемия, която отнема повече от 20 милиона жертви. Уолт Дисни е разпределен да замине за Франция с още 50 други шофьора. През септември той е в полуразрушения Париж. Вечерите прекарва в игра на покер, пушене и… изкарване на допълнително пари. Уолт започва да изрисува каските на убитите военните, а после ги продава на жадните да занесат у дома си реалистичен сувенир от войната американски военни. Есента на 1919 г. той се завръща в Америка. Печалбата от продажбите не е голяма – 40 долара, но все пак е нещо. След като е имал достатъчно време да обмисли по нататъшните си намерения, той моли баща си да му отдаде под наем един гараж от къщата и там основава първата си компания за производство на кратки анимационни филми –
„Смях на килограми”.
Въпреки големите усилия и не малкото поръчки – фирмата бързо фалира. Кредитори разграбват всичко и от добре оборудвания гараж не остава нищо освен една рисунка от филма му „Алиса в анимационния свят” и филмовата камера, която е закупил чрез кредит. Тогава се принудих да разпусна всички онези хора, с които работих и да започна да ползвам камерата си за новинарски репортажи. През 1923 г. не бях назначен никъде на работа – просто правих репортажи и ги пращах на различни новинарски телевизии в Холивуд. За мое голямо щастие с това можеше да се изкарват пари. Работи и на парче – снима сватби, погребения за по десет-петнадесет долара. Да, не гладувах тогава, но често храната ми беше със седмици консерви боб. Решава, че никъде в Америка не би могъл да реализира мечтата си освен в Холивуд – продава камерата си и с парите си купува билет за влака до Калифорния. От там започва пътят към международната слава на Уолт Дисни, но и този
към първата и единствена жена.
Красивата Лилиан била родена в Спалдинг, Айдахо. Детството и преминава спокойно, сравнено с това на Дисни. Тя се мести в Лос Анджелис през 1923 г., въпреки забраната на родителите си, без никакви пари. На втория ден е вече назначена на работа в новоизлюпената компания на Уолт едновременно като аниматор и секретарка. Първите думи, които си разменят двамата са: Господин Дисни, мога ли да ви помоля, тъй като нямам много пари, да ми разписвате всяка седмица чек за 15 долара, иначе ще ми се налага вечер, след като приключа работа тук, да прося пари по централните улици. Уолт се засмива и отбелязва: Нека обсъдим това на спокойствие вечерта. Ще ви откарам до вас за да съм сигурен, че няма да започнете с просенето на пари още от тази нощ. Така започва авантюрата между Уолт и Лилиан. Обожавах вечер да я придружавам до вкъщи – обичах разказа й за годините, когато е била малка, как е плакала дълго в нощите, защото не е била принцеса. Бяха прекрасни месеци. На 13 юли 1925 г., в епископската църка „Рождество Христово”, в графското седалище Луистън, Айдахо, двамата сключват брак. Тя е в бяла рокля, ушита от нея самата, която след години ще стане прототип на балната рокля на Пепеляшка от едноименния филм на Дисни, а той е облечен в първия закупен от него самия фрак. Тържеството е скромно. Двамата родители на Уолт са възпрепятствани и не могат да присъстват. Единият от сватбените подаръци, този от брата на Уолт – Рой Дисни, който е и финансов директор на компанията „Уолт Дисни”, е повече от екстравагантен – три лабораторни мишки. Когато бях малък мечтаех да мога да си купя такава мишка. И сега мечтата ми се сбъдна. Мишките заемат специално място в дома на младото семейство Дисни – на кръглата маса в дневната.
Ето, че Уолт Дисни, едва на 24 години, вече е постигнал двете си големи мечти – собствен бизнес и е един от най-добрите аниматори в света. Но той продължава да работи даже още по-усърдно, защото до него стои жена, която го подкрепя във всяко едно негово начинание. Но както във всяка приказка – винаги има несгоди. В началото на ноември 1925 г. Лилиан влиза да се къпе в банята. Изпуска сапуна на земята. При навеждането усеща остри болки в корема. Тя е бременна в третия месец. Само след секунди тишината в къщата е нарушена. Разнася се вик, а Уолт веднага дотичва в банята. Кръвта и водата се точеха по пода. Беше жестока картина. Може би е ужасно, но си представях как детето ми изтича в сифона на пода. – споделя разстроения бъдещият баща. Викат лекарят, който живее до тях. Обяснението е – спонтанен аборт. След години тази гледка в банята ще вдъхнови Уолт Дисни да се срещне със Салвадор Дали и да му предложи да работят по сюрреалистичния филмов проект „Destino”. Съвместната им работа по технически причини завърша с направата на 18 секунди клип, който след 60 години се превръща в пълнометражен филм. Въпреки първата си загуба Уолт и Лилиан продължават напред.
Така през 1928 г., след усилена работа и проучвания от натура, се ражда героят символ на компанията „Уолт Дисни”, мишокът, който днес всички познават под име Мики Маус. След злощастната случка в дома им Дисни седи с часове и рисува малките гадини, които брат му подарява за сватбата – изминават три години, за да се превърнат те в най-обичания анимационен герой за всички времена. Когато показва на Лилиан за първи път проекта си за мишката, тя го попитала: А как мислиш да я кръстиш? Уолт бил категоричен – Това е Мортимър Маус. Нима, отвърнала Лилиан, та това е толкова претенциозно име за една мишка. Аз мисля, че нейното име е просто Мики Маус. Така съпругата на анимационния магнат, се превръща в кръстница на героя, а самият Уолт Дисни в негов глас – той озвучава цели десет години всяка една негова реплика. Междувременно семейство Дисни се сдобива с нов домашен любимец. Лилиан пожела да й подаря огромна шапка с периферия за Коледа. Вместо това аз реших да й подаря куче. Подарих й малката Лейди – кокер шпаньол. Да, точно това куче след години се превърна в прототип на образа от филма „Лейди и скитника” и Лилиан не пожела да променим името. – казва в интервю за вестник The New York Times през 1944 г. Дисни. Съвместната работа между двамата и до ден днешен е еталон за взаимност между две личности съединени в брачен съюз. Те са рамо до рамо денонощно. Той оставаше често до късно в офиса да работи, но никога не съм го обвинявала. Знаех, че му трябва пространство, в което може да остане сам. Не исках да го задушавам и мисля, че и заради това успяхме заедно да постигнем толкова много – споделя Лилиан след смъртта на Уолт. Така в месеците на усилена работа и нестихващи любовни искри, семейството трябва да понесе втори спонтанен аборт през 1932 г. Уолт и Лилиан са отчаяни и започват да посещават различни доктори и специалисти. Всички те са категорични – няма никакви физиологични причини, за да нямат деца. Нужна е просто
няколко месеца почивка.
Оказва се, че наистина това е била причината. След незабравим романтичен круиз в Атлантическия океан, едномесечно лагеруване под открито небе и ред още малки удоволствия, Лилиан ражда на 18 декември 1933 г. дългоочакваната дъщеря – Даян Мари Дисни. Малката руса принцеса внася нова творческа сила в семейство Дисни. Уолт винаги е желаел да създаде голямо семейство и ето – началото е поставено. През 1936 г. Лилиан отново e бременна. Радостта от втората бременност стихва на третия месец – следва отново спонтанен аборт, а според докторите той е и последен – Лилиан не може да има повече деца. Това беше шок за мен. Мисля, че ако не беше Уолт никога не бих могла да понеса това бреме. Тогава Уолт Дисни предлага на Лилиан да си осиновят дете. Така през 1937 г. в дома на Дисни влиза тригодишната Шарън – която много приличаше на Даян, все едно беше тяхно дете. Същата година по екраните се появява и лудостта на Дисни – първия пълнометражен, анимационен, цветен и озвучен филм „Снежанка и седемте джуджета”, който донася на Уолт „Оскар” за най-добър анимационен филм. Това е единственият и до днес „Оскар”, който е придружаван от седем малки „Оскар”-а. Да, къщата е пълна с анимационни герои, домашни любимци, две прекрасни малки дами, обичната ми съпруга и моят тютюнев дим. Така разбирам любовта. – въодушевено говори Уолт с приятели.
Втората световна война завладява света. Компанията „Уолт Дисни” беше заставена да „произвежда” пропагандни къси анимационни филмчета. Въпреки това тези години не се оказват фатални. Компанията печели все повече позиции и през 50-те години е в топ 10 на преуспяващите бизнес структури. Светът се среща с истинската анимация: „Пепеляшка” (1950), „Алиса в страната на чудесата“ (1951), „Питър Пан“ (1953), „Лейди и Скитника“ (1955), „Спящата красавица“ (1958), „101 далматинци” (1961), „Мери Попинс“ (1965).
Така историята на Дисни идва до вечерта, в която изговаря думите: Вече забравих как стигнахме до тук. Загася цигарата в пепелника и си ляга. Сутринта, когато Лилиан се събужда и вижда, че цялата му възглавница е в кръв. Уплашена от гледката бързо вика лекар. Дисни е приет по спешност в местната болница. Докторите установяват, че аниматорът има огромен тумор на десния бял дроб, причината за който са цигарите. Изходът е един – остават 6 месеца живот. Мисля, че само аз знаех, какво е да броиш всеки един отминал ден през тези шест месеца. Подлагаха го на химиотерапия, но тя не можеше да го спаси. Тя можеше просто да облекчи болките. Виждах го как се топеше пред лицето ми, но останах силна. – разказва след години Лилиан. Домът на Уолт отдавна е опустял – двете му дъщери вече са омъжени и всяка от тях е станала майка. Тишината беше най-тежкото бреме. В малкото часове, в които заспиваше аз седях на верандата. Листата на дърветата окапваха – беше късна есен. А с тях денят на края на нашата приказка приближаваше. Но приказката беше човешка. В края на ноември, като изненада за Уолт, Лилиан прави тайна уговорка с двете си дъщери и техните семейства да прекарат заедно последната Коледа. На празника ще дойдат и братята му. Вечерта на 30 ноември Лилиан открива тялото на съпруга си паднало на земята. Медицинските служители го откарват в болницата и го поставят на системи. Седях до него и нито за миг не се отделих от леглото. Държах ръката му. Той вече не можеше да говори. А аз говорех, говорех, говорех, разказвах за всеки миг щастие, който споделихме. Разказвах за всяка секунда взаимна емоция. Рисувах му с думи нашата анимационна любов.
В студеното утро на 15 декември 1966 г. апаратът, отмерващ ударите на сърцето, угасва. На същата дата, 31 години по-късно, сърцето на Лилиан Дисни също замира. Днес тези две имена – Уолт и Лилиан, са се превърнали в символи на една от най-красивите истории за истинската любов.
