Президентските избори във Франция са през 2022 г., но вече започнаха да нажежават политическото говорене между левицата, привържениците на настоящия президент Еманюел Макрон и крайната десница, чийто лидер Марин льо Пен е сочена като основен претендент за поста. В центъра на дебатите е поставена темата „за“ и „против“ расовото равенство и расизма. През изминалата седмица левият лидер Жан- Люк Меланшон изложи позицията на привържениците на расовото равенство и мултикултурализма в тв предаване, докато опонентката му от Националния фронт Марин льо Пен гостуваше в друг тв формат.
Жан Люк Меланшон е два пъти кандидат за президент на Франция, през 2012 и 2017 г. От 1976 до 2008 г. е член на френската Социалистическа партия, активен организатор на различни платформи и течения. След като окончателно скъсва със социалистите, той организира своя Лява партия (Parti de Gauche), ядро на Левия фронт, който спечелва евродепутатското място за Меланшон през 2009 г. През февруари 2016 г. лансира движението „Неподчинена Франция“ ( La France Insoumise), което го подкрепя за президент. На изборите през 2017 г. той е четвърти с 20% от вота. Меланшон даде интервю за в. „Либерасион“.
– Защо търсите задочен диспут с крайнодесните в тв формати?
– Крайната десница съблазнява макронистите с дебати за „сепаратизма“. Обявен за почитател на Петен (маршал Петен ръководи режим във Франция, близък до нацистка Германия по време на Втората световна война), президентът Макрон вече е добре „намокрен“ от тази философия. На Националния фронт не му мигва окото. Останалите може би разбират, че тук става дума за обществени различия. В Националната асамблея също има личности, които влизат в този краен тон, за да се откроят. Това са хора с ирационална обсесия. Обикновено културни и учтиви, те започват да говорят ужасни неща за мюсюлманите. И се плъзгат без проблеми към речника на крайната десница. Този път води Франция към абсолютна задънена улица. Той игнорира какво всъщност е френският народ – креолизиран и етнически смесен. 5 милиона мюсюлмани имат официални документи и са жители на страната. Това са нашите родители, деца, баби и дядовци, внуци. На практика Льо Пен и Макрон разделят Франция на две. А ние искаме да направим Франция многолика.
– Говорите на „непознатата Франция“?
– Говоря на всички. Льо Пен е лицемерка, която отрича мерките срещу истинския социален сепаратизъм на богатите. Искам да говоря за истински важното: социалните въпроси, екологичната заплаха, демокрацията, свободите.
– Търсите ли адресиране към младите хора, които са далече от традиционните медии?
– Нямам специално форматиран дискурс към младите. С Аликс (френска медийна звезда и инфлуенсър, б.р.) говорих за полицейското насилие и как то да бъде овладяно. Както бих направил с всеки друг. Пътищата ни се пресякоха, защото тя е впечатлена от куража, с който изразявам позиция. И когато отговарям на младо момиче на 12 години, което ми говори за политика, го правя точно както с всички останали. Работя за премахването на кодовете в политическия език.
– Дали хората точно сега искат да говорят за политика?
– Времената, в които живеем, не слагат политиката в кавички. Напротив, от сутрин до вечер се говори как функционира общественото здравеопазване, училището, за ваксините, за маските. Това е легитимацията на властта, това е политика. Аз съм привърженик на „партията без стени“ като част от обществото. Всеки път първо се случва дадено събитие и чак тогава то поставя под съмнение политическата власт. Хората вече се питат защо управляващите не могат да регулират конкретните проблеми, за какво са им те тогава. Традиционната политическа класа е обезумяла.
