Кост от крава от седми век, намерена в Южна Чехия, доказва, че най-старата писменост, използвана от древните славяни, са германските руни, съобщи АФП, цитирана от БТА. Досега се смяташе, че глаголицата, създадена от Свети Кирил през девети век, е най-древната славянска азбука.
Костта – парче от ребро, е намерена през 2017 г. Изследвана е от международен екип от чешки, австрийски, швейцарски и австралийски учени.
„Екипът откри, че това е най-старият надпис, намиран сред славяните“ – каза ръководителят на изследването Иржи Махачек от университета в Бърно.
Учените са направили генетични тестове и радиовъглеродно датиране на костта. Така са установили, че тя е от VII в.
Роберт Недома от Виенския университет е идентифицирал надписа като руни от Футарк, използвани от германски народи в Централна Европа от II of VI век.
Азбуката от Футарк е 24 знака. На костта са изписани последните седем. Възможно е първоначално на нея да е била цялата азбука и това да не е било някакво съобщение, а педагогическо средство.
Първата руническата азбука е известна под името “Футарк”. Аналогично на думата алфабет, идваща от първите две букви на гръцката азбука – алфа и бета, “Футарк” е име, създадено от първите фонеми на първите шест руни в поредицата – fehu,üruz, þurisaz, ansuz, raiþō и kaunan.
Предполагаемият произход на думата “руна” се свързва с германската дума “raunen”, която означава “шептя”. Старонорвежкото “rūn” пък се превежда като “тайна”. Когато през 4-ти век епископ Улфила (Вулфила) превежда Библията от гръцки на готски език, той превежда думата “тайнство” като “runa” на готски.
