Сексскандал избухна в най-престижния университет в Париж, през който минава всеки, тръгнал да изкачва политическата стълба във Франция. Институтът за политически изследвания, известен в цял свят като „Сеанс По“ (Science Po), изгуби своя директор заради замесването му в скандал със сексуален привкус.
Фредерик Мион
Фредерик Мион подаде оставка, без пряко да е злоупотребил. Той бе обвинен, че от 2018 г. насам прикрива Оливие Дюамел, президент на Фондацията, която е „шапка“ на Сеанс По. Известният политически изследовател Дюамел е обвинен в кръвосмешение, извършено през 80-те години на миналия век. Директорът Мион е уличен в прикриване на факти, които е знаел в продължение на две години и които станаха обект на разследване от Министерството на образованието.
Оливие Дюамел
Скандалът е огромен, защото бюджетът на университета е 200 млн евро годишно, от които 70 млн идват от обществени фондове. Но най-вече защото Сеанс По е люпилнята на френската политика. През престижното училище, основано през 1872 г., са минали шестима от осемте президенти на Петата френска република – Жорж Помпиду, Франсоа Митеран, Жак Ширак, Никола Саркози, Франсоа Оланд и Еманюел Макрон. 14 на сто от депутатите в настоящия френски парламент също са възпитаници на Сеанс По. Там са се обучавали и фигури от международната политика като Бутрос Гали, бивш председател на ООН, Паскал Лами, бивш генерален директор на СТО, Мишел Камдесю и Доминик Строс-Кан, ръководили МВФ, Жан Клод Трише, бивш шеф на ЕЦБ. В историята на Сеанс По като студенти са записани писателят Марсел Пруст, основателят на модерните олимпийски игри Пиер де Кубертен, звездата на модата Кристиан Диор.
След оставката на директора Мион заваляха десетки обвинения в сексизъм и сексуални посегателства, обединени в интернет с хаштаг #SciencesPorcs (игра на думи на френски, в която съкратената дума „политика“ се заменя с думата „прасе“). Изведнъж се оказа, че атмосферата в училището била натегната и свободата на словото – отнета. Очакванията сега са за ново начало за висшето училище. През пролетта предстои подмяна на основния състав на фондацията, която наблюдава университета, поради изтичане на мандати. Сега въпросите са дали в този престижен обществен орган могат да влязат повече жени.
От своя страна вече бившият директор Мион отбелязва в оставката си, че не е имало никаква система за мълчание или някакъв провал при управлението на неговия екип. Той признава само за „грешки в преценката“.
