Български учен емигрант откри молекула с извънредно малки размери, която ще се превърне в революционно лекарство срещу КОВИД-19, съобщава вестник „Галерия“. Проф. Димитър Димитров и неговият екип „хващат“ две антитела, които са терапията на бъдещето срещу ковид и незнайни днес вируси, водещи до пандемии. Димитров е ръководител на Центъра за терапия с антитела в Университета в Питсбърг, САЩ.
Благодарение на изключително малкия размер на едната открита молекула, наречена Ab8, новите препарати ще могат да се вдишват през носа или да се поставят подкожно. Това ще предизвика революция в медицината в момент, когато единственото разработено средство за превенция на болестта е двуфазното инжектиране на ваксина, произведена от плазма на вече боледували от КОВИД-19 хора. Нещо повече – подходът на проф. Димитров и колегите му не трябва да води до странични ефекти, защото естеството на молекулата е такова, че не взаимодейства с човешките клетки.
Откритието е твърде значимо – самият механизъм на действие на антителата води и до лечение, и до превенция на заболяването от коронавирус, а в бъдеще може да служи за разработка на лекарства срещу нови, неизвестни към момента вируси, които ще дебнат човечеството. Започват се тестовете върху хора.
Молекулата Ab8 е открита от екипа на Димитров през октомври 2020 г. Първоначално, още през февруари миналата година, учените изолират друго антитяло молекула, наречена Ab1 за борба с коронавируса, който тогава не бе ясно, че ще покоси целия свят за броени седмици. Днес те разполагат с две революционни биологични антитела, които са изпитани при модели на ДНК на животни. Планираните клинични тестове върху хора на молекулата Ab1 са със старт през януари 2021 г. Но потенциалът на Ab8 е много по-голям – твърде малкият размер на молекулата я прави по-безопасна и по-широко приложима чрез различни методи в бъдеще.
Ab1 е изцяло човешко антитяло, което неутрализира SARS-CoV-2 – причинителя на КОВИД-19, като се свързва плътно с вируса, предотвратявайки заразяването на човешки клетки. При тестове върху хамстери и мишки, генетично конструирани с рецептор като човешкия на „входа“ на заразата, Ab1 много по-ефективно предотвратява болестта COVID-19 от досега разработените методи.
„Най-голямата разлика между нашия метод и този на скрининга, използван от повечето компании в търсене на антитела срещу SARS-CoV-2, е в бързината. Ние няма нужда да чакаме заболели пациенти да оздравеят и да образуват антитела. Открихме антитяло само за една седмица през миналия февруари, което показа колко добре работи нашата система. Така следващия път при смъртоносна пандемия няма да губим време, за да създадем терапия чрез антитела“, споделя Димитър Димитров.
Професорът открива антитялото и срещу първия коронавирус
Как българският професор и колегите му стигат до революционното си откритие? Когато през януари 2020 г. китайските учени публикуват генетичната последователност за SARS-CoV-2 – причинителя на КОВИД-19, Димитров и екипът му бързо генерират рецептор на вируса, използвайки „шип“ на протеина, прилепящ се към човешките клетки. Този шип се използва като „стръв“ за прихващане на множество колонии антитела. Българският учен решава да се съсредоточи само върху този свързващ рецептор, защото вече е правил това през 2003 г. Димитров открива неутрализиращо антитяло за коронавируса, предизвикал епидемията от ТОРС – Тежкия остър респираторен синдром. Използва същата система – показва, че свързващият рецептор е най-важната част при „лов на антитела“.
Екипът му открива впоследствие серия от антитела срещу различни вируси, причинители на инфекциозни заболявания, между които Близкоизточният респираторен синдром. Димитър Димитров работи по революционната микромолекула Ab8 за лечение на КОВИД-19 заедно с колегата си инфекционист Джон Мелърс от Университета в Питсбърг. Двамата вече са създали своя компания, която държи лиценза за двете молекули Ab1 и Ab8 за целия свят.
Кой е революционерът в битката със заразата
Проф. Димитров има докторска степен от Софийския университет с дисертация по химия. Защитава и докторска дисертация по биология в БАН. От 1990 г. работи като старши изследовател в Националните институти по здравеопазване в САЩ. През 2017 г. основава Центъра по терапевтични антитела в Питсбъргския университет, където понастоящем работи като негов директор и професор по медицина. Основният му изследователски интерес е в разработването на стратегии и терапевтични методи чрез моноклонални антитела.
