Борис СТАНИМИРОВ
Да се създава илюзия, че нещо добро може да дойде от партии с имена „Няма такава държава“ или „Мутри вън“ е опасно подриване на демокрацията, на идеята за всичко европейско, цивилизовано и „Западно“, за което демократичната общност от българите полага усилия през последните 30 години.
Подобни „проекти“ не могат да бъдат антисистемни и не могат да донесат алтернатива, защото „системата“, срещу която трябва да са „анти“ и да разрушат е вредна тъкмо защото се гради на грозна Гьобелсова пропаганда и груб популизъм.
Антисистемно може да е само нещо, което носи повече приличие, а не още по-дивашко неприличие.
Да се легитимират подобни политически течения е толкова вредно и късогледо, колкото да се приглася на популярните народни мантри, клеймящи и стигматизиращи парламента и депутатите. Всъщност корупцията и развалата не са в Народното събрание, а в другите власти, за които е добре дошло недоволството да се насочва в депутатските кюфтета като събирателен образ на политиката.
Парламентът, по-добър или по-лош, с мат’ряла, който има вътре, дори и да не е върха на сладоледа, е последната бариера пред всяка диктатура и убежище на демокрацията.
Представителната демокрация се гради на нормалност, уважение към институциите, а хунвейбинските истерии никога не са били и няма как да бъдат част от добрата промяна. Те могат да носят само подмяна и още по-гъста мъгла, в която да тържествува злото.
Когато избираме на тези и на други избори, първо да гледаме кой носи приличие, нормалност и култура, да изключим онези, които носят истерия и революционен патос. И след това измежду нормалните възможности да направим своя личен избор”.
От ФБ страницата на Борис Станимиров, депутат от Реформаторския блок в 43-то НС. Председател е на клуба на потомците на офицерския корпус на Царство България „Един завет“ към Съюза на възпитаниците на Военното на Н.В. училище. Заглавието е на редакцията
