Цветан Тодоров е роден на 1 март 1939 в София. Негов баща е библиографът Тодор Боров, а дядо му по майчина линия е общественикът Иван Пеев-Плачков. Брат му, Иван Тодоров, е известен физик.
Цветан Тодоров Завършва гимназия в България и учи български език и литература в Софийския държавен университет, където се дипломира през 1961 г.
През 1963 г. като стипендиант заминава за Париж. През 1970 г. защитава докторска дисертация на тема „Теория на литературния анализ“ под ръководството на Ролан Барт. Защитава тезата, че поетиката – това са специфичните езикови условия на създаване и означаване на художествения текст.
От 1987 г. ръководи Центъра за изследване на изкуствата и езиците към Френския национален център за научни изследвания, където работи от 1968 г. Съпруг е на писателката Нанси Хюстън, с която има две деца. Развежда се с нея след 35 години брак.
От 1988 г. е почетен доктор на Софийския университет, а през 1990 г. е удостоен с титлата доктор хонорис кауза на Лиежкия университет. Цветан Тодоров е носител на Наградата на Принца на Астурия за обществени науки за 2008 г.
Умира на 7 февруари 2017 г. в Париж след усложнения в резултат на невродегенеративно заболяване.
Цветан Тодоров се утвърждава като учен с превода на руските формалисти, който значително допринася за развитието на съвременната поетика. След това публикува „Литература и значение“ (1967). В „Увод във фантастичната литература“ (1970) разглежда сериозно и задълбочено фантастичната литература.
Цветан Тодоров говори за себе си като за емигрант и се самоопределя като европеец. Размишлява за истината, злото, справедливостта, историческата памет, болката по родината, срещата на културите и заблудите на съвременните демокрации. Преосмисля живота си в България и Франция, любовта си към литературата, отдалечаването си от структурализма, и от аполитичността. Обяснява своя критически хуманизъм, крайната си умереност, неприязънта си към двуполюсните модели и желязната завеса. Занимават го проблемите за допирните точки, смесването на културите („метисаж“), „сивите зони“ и търси отговор на въпроса „Как да се живее?“.
