Днес е Сретение Господне
Сретение преведено от църковнославянски означава – „среща“. В този ден се състояла срещата между Бог и човечеството. А в преносен смисъл са се срещнали двата Завета и Старият окончателно отстъпил на Новия.
Тази среща се е състояла на четиридесетия ден след Рождество Христово. Според иудейските закони, след раждане, жената не можело да влиза в Храма. Но ако е родила първо дете и то е от мъжки пол, то неговите родители задължително на четиридесетия ден трябвало да внесат детето в Йерусалимския Храм за обреда посвещаване на Бога. Родителите били длъжни да принесат жертва на Бог, които били по-богати – агне, по-бедните две гълъбчета. Божията Майка и мъжът и Иосиф, независимо, че произхождали от рода на цар Давид, не били богати. Затова принесли в Йерусалимския Храм две гълъбчета.
Иисус кротко спял в ръцете да Майка си. Но се събудил, когато до Светото семейство се доближил старец, взел Младенеца на ръце и произнесъл странния и непонятен израз: „ сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си, смиром; защото очите ми видяха Твоето спасение, що си приготвил пред лицето на всички народи, – светлина за просвета на езичниците, и слава на Твоя народ Израиля.“ (Лук. 2:29-32)
Този старец се казвал Симеон. Понеже е взел (приел) в ръцете си Иисус, затова е наречен Богоприимец. Бил праведен човек, учен, на когото, според писанието, египетския цар Птолемей поръчал да превежда Светото Писание (до този момент то се състояло само от Ветхия Завет) от еврейски на гръцки език. Когато свети Симеон се захванал с превода на книгата на пророк Исаия, той се спрял на една дума. В книгата пишело: „Девица ще зачене и ще роди Син“. Симеон помислил, че това е явна грешка – дева не може да роди син и се канил да поправи думата на „жена“. В този момент ангел, който бил редом до Симеон, както и до всеки от нас, му казал, че нищо не трябва да се поправя, защото в книгата всичко е написано правилно и дори добавил нещо повече – Симеон няма да умре, докато лично не се убеди в това.
Свети Симеон проживял дълъг живот и в деня, който ние наричаме Сретение Господне се оказал в Иерусалимския Храм и разбрал всичко. Той се убедил, че на земята е дошъл Спасител, който е роден от Дева и сега може спокойно да умре. Ето защо Симеон е казал думите: „сега отпускаш Твоя раб, Владико …“ Тези слова станали начало на една от първите молитви, която се нарича „Песен на Симеон Богоприимец“. Тази молитва задължително трябва да се прочете на Сретение Господне.
Според преданието свети Симеон е проживял повече от 300 години. Завършекът на земните дни на светеца станал символ на края на епохата на Ветхия Завет. „В лицето на Симеон целият Ветхи Завет, неизкупеното човечество, с мир отива във вечността, като отстъпва място на християнството …“ – е написал епископ Теофан Затворник.
Богородица и Иосиф със самото раждане на Христос получили знаци и свидетелства, че в семейството се родило не просто момче – идването на пастирите, дошли да се поклонят на Христос в пещерата до Витлеем, влъхвите, които му донесли дарове. „А Иосиф и майка Му се чудеха на казаното за Него.“ (Лук. 2:33)
Като се обърнал към Богородица и посочил Младенеца, Симеон казал: „ И благослови ги Симеон и рече на Мария, майка Му: ето, Тоя лежи за падане и ставане на мнозина в Израиля и за предмет на противоречия, – и на сама тебе меч ще прониже душата, – за да се открият мислите на много сърца.“ (Лук. 2:34-35)
Не само свети Симеон приветствал Господ в Йерусалимския Храм. В главното свещено място на града се намирала и благочестивата вдовица Анна – пророчица. Преданието дори е запазило и нейната възраст – 84 години. Анна – пророчица също познала в Младенеца Спасителя, приближила се и Му се поклонила. След това разнесла радостната вест за пришествието на дългоочаквания Месия на жителите на Иерусалим – Сретение Господне.
Малцина я чули – не е лесно да повярваш, че буквално редом с теб, на съседната улица, родилият се преди четиридесет дни Син Божи се усмихва на света. С думите на Анна – пророчица, казани на жителите на Иерусалим, започнала благата вест, че е дошъл Спасителят на човечеството. Не случайно този празник – Сретение Господне – е един от първите, които християните започнали да отбелязват.
