Нападението срещу Американския конгрес на 6 януари бе широко отразено по целия свят. Доста наблюдатели, свидетели на случилото се обаче се чудеха защо в този случай полицията не използва сълзотворен газ и палки срещу нападателите, както става напоследък при подобни масови нападения в САЩ. Това обаче не бе обект на новинарски репортажи, нито стана акцент в кореспонденциите.
Ето добър пример за двойния стандарт при отразяване на мащабни политически сблъсъци. А знаем, че медийните пристрастия могат силно да изкривят начина, по който публиката възприема дадено събитие. Типичният модел на отразяване на протести е следният: колкото по-радикални са тактиките на протестиращите или колкото повече целите им оспорват статуквото, толкова по-делегитимиращо е отразяването. По този начин консервативните протести са склонни да получат по-благоприятно отразяване от протестите, търсещи радикални промени. Типичен пример за това са митингите на Black Lives Matter или антирасистките демонстрации.
Изводите са на Самър Харлоу, бивш репортер и настоящ професор по комуникации в Университета в Хюстън, който прави изследване върху медийното отразяване на протести. Анализът му е публикуван във „Вашингтон Пост“. Той е анализирал около 1500 новини по темата, публикувани от 2014 г. насам в новинарския поток, както и в алтернативни, партийни или онлайн издания. Тези статии засягат всякакви варианти на протести – от права за лесбийките и хомосексуалните до защита на Тръмп и на притежаването на оръжие. В болшинството от случаите отразяването се фокусира върху насилието, разрушената собственост и конфронтацията с полицията, независимо дали става дума за спонтанен сблъсък или за демонстрация, която наистина има достатъчно сериозен повод за случването й. Така се оказва, че анатемосаните членове на Black Lives Matter всъщност са имали повече мирни протести през лятото на 2020 г., отколкото сблъсъци с полицията, които обаче са широко отразени по целия свят.
От друга страна журналистите не застават нито за, нито против протестите като тема. Това показва анкета сред 100 журналисти от Вирджиния, Аризона, Тексас през 2018-2019 г. Защото, те са защитени от Първата поправка на американската конституция по същия начин, както и хората, които участват в митинги – правото на гражданина да протестира. Става дума за „йерархия на социалната борба“, която вдига легитимирането на едни каузи спрямо други. Също така медиите отразяват различно протестите, защото първо се доверяват на официалните източници, които в повечето случаи са полицаи и хора на властта, а не самите протестъри. Затова антирасистките демонстрации например са по-негативно представени от тези в защита на правата на жените. Много от репортерите, които пишат по тази тема, никога не са участвали в сблъсъци и намирането на обективност става трудно. А и за да влезе в новините, един протест трябва задължително да бъде с кръв, жестоки сблъсъци и изобщо- да има шоу, спектакъл, който да се представи на публиката. А това не винаги е в полза на истината и обективността. Достатъчно е да се анализират термините, които влизат в новините. При атака на Капитолия например различно ориентираните медии използваха за едно и също събитие думите от „митинг“ до „протест“, от „нахлуване“ до „въстание“, от „въстаници“ до „тълпа“.
