Все по-актуално става предложението за преминаване на границите на редица държави да са необходими така наречените „паспорти за ваксинация“. Големият въпрос обаче е ще станат ли толкова необходим документ, колкото визите? Съществуват обаче няколко на пръв поглед непреодолими проблема за въвеждането на това ограничение.
Първият е дипломатическият проблем, защото трябва да има споразумения между държавите или на ниво ООН, на ниво междудържавни споразумения или на ниво междудържавни асоциации – ЕврАзЕС или Европейския съюз. Те трябва да определят как ще изглежда този паспорт, каква информация ще съдържа, кога е била ваксинацията, каква ваксина е използвана. Докато няма такъв механизъм на ниво поне определен брой държави, няма да можем да сме категорични каква информация трябва да се съдържа в „паспорта за ваксинация“ и как тя може да бъде проверена. Това по-скоро е техническият проблем.
Вторият проблем е коя е правилната ваксина.
Не е тайна, че Световната здравна организация (СЗО) по различни причини – политически, икономически или търговски – признава някои ваксини, въпреки че тяхната безопасност все още не е потвърдена напълно. А други не признава. И така стигаме до въпроса – ако човек е бил ваксиниран с неодобрена още ваксина, която е по-ефективна или, обратно, призната, но която е по-малко ефективна, как да бъде проверено това?
Таке че паспортите са дългосрочен механизъм за контрол като цяло, а не възможност за свободно придвижване на хората. Съществува още един проблем – този с личните данни, все още никой не казва каква точно информация ще има в тях. Може би най-добрият и работещ вариант е следният – ако целта е нормалното пътуване на хората – да се заложи на бързи тестове за наличие на антитела. Според резултата човек може да бъде допуснат на територията, да бъде изпратен в карантинната зона или върнат в страната, от която пристига.
