*Мартин Лутър Кинг III за New York Times
Баща ми, Мартин Лутър Кинг, имаше друга мечта. Ако види проблемите с бедността и неравенството в доходите, които съществуват в днешно време, ще бъде силно разочарован. И ако днес се радваме на наследството, което ни остави, новата власт трябва да помисли за посланието, което той би отправил към ръководителите на САЩ в момента.
„Имам мечта.“ Мартин Лутър Кинг се слави като защитник на гражданските права. Но сега искам да помислите за различна част от наследството на баща ми. Нещо, което може да не знаете, но днес е по-актуално от всякога – борбата му срещу бедността и неравенството в доходите.
Ако човек няма работа или доходи, той няма нито живот, нито свобода, нито възможност за стремеж към щастие. Когато баща ми беше застрелян през 1968 г. в Мемфис, той се бореше за по-високи заплати за чернокожите санитари. Условията им на работа тогава бяха ужасни – ниско заплащане, липса на болнични, а много от тях са били и на социални помощи. В реч пред работниците татко каза, че това е голяма несправедливост. Днес баща ми е на почит, но през 1968 г. беше изключително непопулярен. Две трети от американците тогава не го одобряваха, ФБР го обявиха за комунист, а той много пъти е споделял с мен „толкова много пъти съм бил удрян, че съм имунизиран срещу това“.
Но така или иначе продължи да протестира. Пътувах с него като дете из цяла Джорджия в подготовка за кампанията за бедните хора. Идеята беше да събере хората във Вашингтон, за да притисне федералното правителство да осигури работа и доходи за бедните. Това беше другата му мечта, но не доживя, за да я осъществи. Мисля, че ако баща ми види проблемите на бедността и неравенството в доходите, които съществуват днес, ще бъде силно разочарован. Тогава 25 милиона души живееха на ръба на бедността. Днес те са близо 40 милиона, а някои казват, че са дори и много повече, докато милиардерите плащат по-ниска данъчна ставка от работническата класа. Американците, които учат децата ни, доставят ни храна, шофират автобусите ни, трябва да се борят.
Престъпление е хората да живеят в тази богата страна и да получават малки заплати. Ако наистина искаме да отпразнуваме Деня на Мартин Лутър Кинг и принципите, които отстояваше баща ми, цялото ни правителство трябва да се увеличи усилията си върху борбата с бедността. Бедността на американците не е нещо ново. Новото е, че сега разполагаме с техники и ресурси, за да се отървем от нея. Големият въпрос е дали имаме воля да го направим.
