Иво Димитров
При ангелите се пресели още един велик приятел и учител. Хайк Вахрам е вече част от звездния тим от забележителни спортни журналисти. Любимият ми Николай Куманов повлече крак, след него тръгнаха Люпи Неделчев, Емо Кожухаров, Николай Колев-Мичмана, Коко Ексеров, неотдавна и бате Сашо Манов. Много ми е мъчно, защото гледах на Хайко не само като на част от най-хубавите си години в професията, но и като на по-голям и предан приятел. Беше голям почитател на вестник „Галерия“, стискаше ни палци сайтатът anteni.bg да стигне до повече хора. Обсъждахме с него всичко, като с човек от нашия редакционен екип. Енциклопедист и перфекционист, който не пропускаше и най-малкия детайл в работата, Хайко беше от онези слънчеви хора в живота, за които е неизбежно да не си спомням до края си с усмивка и с едно особено усещане за чистота, което трудно мога да обясня на по-младите си колеги днес. Чухме се преди празниците през декември и си обещахме през януари да даде едно отдавна обещано за „Галерия“ интервю. Знаех, че има много какво да каже. Той беше повече от добре подредена библиотека на българския спорт. Моля се от цялата си душа да е наистина на по-добро място и дано има късмета да се срещне с любимия си футболист Гунди, за когото беше способен да разказва с часове. Забележителната му кариера премина през вестниците „Народен спорт“, „Отечествен фронт“, където оглавяваше спортния отдел, а после стана и заместник главен-редактор на медията, както и през вестник „Стандарт“, където също беше шеф на спорта. Сбогом, учителю!
