Борис Станимиров
Склонността на много хора да се страхуват от ваксината повече, отколкото от вируса е описан от психологията феномен.
Вирусът е невидим. Картинка на космато топче, което никой не е виждал, освен малък кръг странни хора със специални електронни микроскопи.
Обратно, ваксината е нещо видимо, което дори хуманитарно образованият човек знае как изглежда – шишенце с прозрачна течност, спринцовка с игла. Много по-лесно е да си представиш че подобно „нещо“ може да ти навреди, отколкото, че едно абстрактно“нищо“ може да го стори.
По същия начин, много хора се страхуват повече от смок, оса или скорпион, отколкото от вирус, въпреки несравнимата им безобидност, в сравнение с COVID-19
Още Гьобелс (и много преди него Макиавели) е използвал тази склонност на хората да приемат познатото и да отхвърлят абстрактното, като е формулирал правилото, че много по-лесно е да излъжеш масите с гигантска лъжа, отколкото с някакво малко преувеличение на реалността. „Защото хората сами лъжат на дребно всеки ден и безпогрешно ще те усетят, когато го правиш. Но ако им кажеш лъжа, която е недостижима по мащаб за опита на битието им, умовете им няма да допуснат, че някой би си измислил чак такова нещо.“
Точно по същия начин, ако някой кмет открадне милион и половина от ремонт на градския площад и си построи къща с асансьор, това предизвиква много по-силен обществен гняв, отколкото ако финансов министър превърти целия външен дълг на държавата през определена финансова схема. Просто хората могат да си представят милион и половина като лъскава кола, басейн, иноксов парапет и хиляди кебапчета, докато емисия дългови книжа за 7 милиарда им звучи абстрактно и непознато, точно като картинка на космато топче, което е невидимо.
Умните общества, правителства, елити, партии и компании отчитат феномена на страха от непознатото и нагаждат комуникационната си стратегия към него.
От ФБ профила на автора
