Ед Бароу, American Thinker
Моето поколение вярвваше в Америка. Ние вярвахме в нейното уважение към личността, в нейния статус на единствената добра свръхдържава в историята. С други думи, вярвахме в нейната изключителност. „Традиционните американски ценности са достойни да бъдат страстно защитавани“, казваше навремето писателката и тв-водещата Моника Кроули. Именно уважението към правата на всеки отделен гражданин правеше нашето общество уникално в световната история. Конституцията беше написана именно, за да не позволи на властта да се намесва в нашия всекидневен живот.
Сега обаче всичко това се променя. С навлизането в 2021 година имаме усещането, че „абсолютно всичко е изгнило в Дания“, по думите на Шекспир. Трудно е да се определи източникът или природата на разпада на Америка. Пикът бе достигнат при Барак Обама, защото той ненавиждаше тази страна. В продължение на осем години ние наблюдавахме и слушахме неговите непрекъснати нападки срещу ценностите на САЩ. Обама и неговите колеги – демократи въведоха някои нови понятия в речника: демократически социализъм, политика на идентичност, социална справедливост, разнообразие, политкоректност, теория за критическите раси, култура на отрицанието и т.н. Те бяха предназначени за едно – унищожаването на всичко хубаво в Америка.
Ако вие искате да разрушите нашата страна, какво бихте направили? „Америка никога няма да бъде унищожена отвън – казваше Абрахам Линкъл. – Ако се спънем и загубим нашата свобода, това ще стане, само защото ще се разрушим отвътре.“ Съветският лидер Никита Хрущчев говореше горе-долу същото: „Ние няма нужда да разрушаваме Америка с ракети. Тя сама ще го направи отвътре“. Бяха ли тези хора прави?
Перз февруари 2019 година канадският психолог Джордан Петерсон изказа следното наблюдение: „Политическите спорове между левите и десните в САЩ се активизират и това е свидетелство за фундаменталната сила на демократичните институции в тази страна.“ Това се оказа дълбоко невярно. Политическите спорове вече носят белези на гражданска война, а институциите не могат да се справят с това. Прогресистите в Конгреса и бандитите в медиите настояват за цензура върху консервативните гледни точки. Гражданите вече не вярват на тези, които избраха в законодателната власт, на правната система, на медиите. Даже един на друг не си вярват. Държавните чиновници поощряват неуважението към законите, които те са се клели да спазват и защитават. Нашите градове се тресат от вълнения, грабежи и пожари. Няма съмнение, че правителството действа не така, както трябва. Конгресът изобщо не е способен да води държавата напред. Какво направи той в последните четири години – един нелеп опит за импийчмънт на президента и изпращане на нашите пари в страни, които искат помощи. Използвайки като оправдание борбата с пандемията, властта се опитва всячески да нахлуе в нашия живот. Казва ни кога да излизаме от вкъщи, кога да ходим на работа, как да ръководим бизнеса си. Ние просто губим нашата независимост. Най-големият недостатък на администрацията е нейната неспособност да осигури свободни и честни избори. Според списание „US News & World Report“, „изборите в САЩ от юли 2012 до декември 2018 са оценени по-ниско от изборите във всяка една устойчива и богата демокрация в света.“ Изводът се базира на доклад на учени от Харвард и би трябвало да накара американците да поискат ултимативно от властта да промени тази ситуация. Но президентските избори през миналия ноември само потвърдиха тази тенденция. Разполагаме с хиляди писмени показания за масови мошеничества при гласуването: липса на проверки на подписите, нарушения в правилата на гласуване в отделни щати, задни дати на вота по пощата, двойно гласуване, „мъртви гласове“, скрити бюлетини, отказ да се допуснат наблюдатели до изборните урни, манипулации при машинното гласуване. Членът на Палатата на представителите Макъл Клауд обяви публично, че много хора дават показания под клетва за измамите в тези избори. Те обаче рискуват, че техните показания ще бъдат анулирани, а самите те ще бъдат заклеймени и дори физически нападнати. Всичко това се прави под въздействието на Министерство на правосъдието на САЩ, ФБР и Данъчното управление на САЩ. Ето доказателствата: бившият директор на ФБР Джеймс Коми отказа да повдигне обвинение на Хилари Клинтън. Барак Обама използва Данъчното управление като оръдие срещу консерваторите. Разследването на специалния прокурор Даръм за това кой е дал указания за начало на делото срещу щаба на Тръмп за сговор с Русия, е качено „на трупчета“. Всичко това разруши вярата на американците в правосъдната система.
Колкото и медиите да се опитват да скрият истината, обществото знае какво се случва. Актьорът Джеймс Уудс написа в Туитър: „70 милиона американци са възмутени от тези мръсни избори. Ние не приемаме този резултат, това е измама. Всеки път, когато Тръмп се опитва да разобличи измамата, медиите му отговарят по един и същи начин: „Безпочвени обвинения!“ На мен ми се изправят косите, когато виждам тази лъжа, повтаряна непрекъснато от CNN, New York Times и Washington Post. Нашите медии просто се отказаха да бъдат четвърта власт. Те принадлежат на демократите.
Сега въпросът е каква нация ще завещаем на децата си? Ако бързо се събудим, ще видим една не много красива страна. Възможно е писателят Олсо Хаксли да се окаже прав, казвайки, че ни чака „диктатура без сълзи, нещо като безболезнен концентрационен лагер. В него на хората ще им бъде отнета свободата, но те ще се радват, защото ще бъдат замаяни от пропагандата и промиването на мозъци.“
