неделя, 28 април 2024 г.

Европейските избори, които ще следим внимателно през 2021

Politico.eu

Германия трябва да избере наследник на Ангела Меркел, а в България, Холандия, Чехия, Франция, Португалия и Великобритания също трябва да вземат важни решения. Избирателите ще гласуват в почти цяла Европа през 2021 г. на избори, които могат да разместят сериозно политическата картина на континента, тъй като резултатите ще са свързани с годината, белязана от кризата с коронавируса. Пандемията ще продължи да влияе на изборите, както направи през 2020, но някои неща са сигурни – Ангела Меркел, дългогодишният лидер на Германия и в много отношения на Европа, ще отстъпи поста си, докато други политици са изправени пред оценката на народите си как са се справили по време на пандемията.

Основните политически играчи у нас според Politico

Парламентарни избори в България – 28 март

Какъв е залогът?: Парламентарните избори в България ще дойдат в момент на антиправителствени протести, призоваващи премиера Бойко Борисов да подаде оставка заради обвиненията в корупция и връзки между правителството, олигарсите, съдебната система и службите за сигурност. Освен че направи лека реконструкцията на кабинета, Борисов отказа да отстъпи, като заложи на страха у хората в страната на власт да се завърнат неговите социалистически опоненти.

За да си осигури подкрепа от малка националистическа партия в управляващата си коалиция, Борисов постави пречка пред пътя на Северна Македония към членство в ЕС, натискайки Скопие да признае виждането на София, че езикът, който се говори в Северна Македония е регионален диалект на българския език. По-късно през годината има и президентски избори, които ще са през есента. Все още няма официално оповестени кандидатури, но социалистическият президент Румен Радев – който се изправи срещу Борисов на фона на протестите – може да бъде преизбран.

Фокус върху:

Остава да видим дали в парламентарната надпревара през 2021 г. ще се появи нова коалиция, но засега управляващата партия „Граждани за европейско развитие на България“ (ГЕРБ) на Борисов води в анкетите с 28% подкрепа. Социалистическата партия, оглавявана от Корнелия Нинова, остава на второ място с около 25 процента. За да отклони вниманието от себе си по време на протестите, Борисов го насочи към корупционните скандали на социалистите и неспособността да се борят с организираната престъпност, което ограничи достъпа на България до еврофондове през 2008 г. ГЕРБ обвинява социалистите и в тесни връзки с Кремъл, въпреки че също се радва на добри отношения с Москва.

Няма официално оповестени имена на кандидати за президентската надпревара, но Бойко Борисов преди няколко години се беше подготвил за президентски мандат. Това ще означава да се изправи срещу своя най-ожесточен съперник Румен Радев, който се възползва от протестите през 2020 г. като шанс да се опита да отслаби хватката на Борисов върху държавата.

Политическите нагласи в България в края на 2020 година според Politico

Национални избори в Германия – 26 септември 

Какъв е залогът?: Това ще бъдат първите избори, на които Ангела Меркел няма да се кандидатира за канцлер от 2005 година насам. Дългогодишният лидер се подготвя за своето пенсиониране и многократно заяви, че няма да я видим в друга политическа роля. Кой ще застане в нейните обувките е големият въпрос не само за Германия, но и за Европа, защото Меркел отдавна е смятана за най-мощния лидер и знаменосец на континента.

Фокус върху:

Настоящите коалиционни партньори на Меркел, социалдемократите, са единствените засега, които обявявиха своя кандидат за канцлер – финансовият министър Олаф Шолц. Надпреварата за следващия ръководител на Християндемократическия съюз на Меркел – и следователно вероятен кандидат-канцлер на партията – беше отложена два пъти поради пандемията и трябва да се проведе на 15 и 16 януари. Кандидатите са трима кандидати: Армин Лашет – министър-председателят на провинция Северен Рейн-Вестфалия; Норберт Рьотген, който председателства Комисията по външни работи на Бундестага; и германският Доналд Тръмп – адвокатът по корпоративно право Фридрих Мерц. Другият политик, който заслужава внимание е Маркус Зьодер – премиерът на Бавария от коалиционния Християнсоциален съюз. Той получи най-голямо одобрение за справянето си с коронавируса и е най-популярният политик в момента в Германия. „Зелените“ също имат своя шанс – в момента те са сред най-малките партии в Бундестага, но подкрепата им се е увеличила след последните избори, като в момента са на второто място. Зелените никога не са формирали коалиция с ХДС на федерално ниво и са били за последно в правителството при предшественика на Меркел Герхард Шрьодер.

Местни избори във Франция – вероятно през юни 

Какъв е залогът?: Точната дата на изборите все още не се знае, след като правителството реши да премести вота от март за юни 2021 г. поради пандемията, за да се избегнат проблемите с общинските избори през 2020. Това ще бъдат първите регионални избори, откакто президентът Еманюел Макрон стартира своето центристко движение „La République En Marche“ през 2016 и ще бъде тест за неговата партия преди президентската надпревара през 2022 – след опустошителния ефект от коронавируса в една от най-пострадалите страни в Европа.

Фокус върху:

Движението на Макрон е изправено пред трудна битка, имайки предвид силните позиции, които вече утвърдените партии в страната имат в 13-те административни региона. Внимание заслужава Ксавие Бертран, бивш член на консервативната „Les Républicains“ и действащ президент на регионалния съвет на Hauts-de-France, най-северният регион на Франция. Бертран вече изрази готовност да се изправи срещу Макрон в президентската надпревара през 2022. Партията на Макрон тепърва ще разкрие списъка си с кандидати, който може да включва членове на кабинета на президента, като министъра на образованието Жан-Мишел Бланкер. Също така си струва да се обърне внимание и на „Зелените“, които се надяват да повторят успеха, който имаха на местните избори през миналата година – те спечелиха един от най-големите градове в страната – Бордо.

Парламентарни избори в Шотландия и Уелс и местни избори в Англия – 6 май

Какъв е залогът?: Парламентарната надпревара в Шотландия ще бъде тази, която трябва да се наблюдава по-специално – премиерът Никола Стърджън заяви, че ще организира референдум за независимост. Шотландия вече гласува да остане в Обединеното кралство на референдума за независимост през 2014 г., но Стърджън смята, че недоволството на шотландците от Брекзит и нарастващата подкрепа за отцепването, ще доведат до различен резултат.

Фокус върху:

Шотландската национална партия на Стърджън в момента е далеч пред останалите и ще получи 54 процента от гласовете на национално ниво и 43 процента в местните избори. В Уелс лейбъристът Марк Дрейкфорд се кандидатира отново за премиер-министър, въпреки че заяви, че не възнамерява да изкара целия мандат, ако спечели. Дрейкфорд се опита да се разграничи от действията на Борис Джонсън по време на кризата с коронавируса с по-строги ограничения, върху което вероятно ще се акцентира по време на кампанията.

Лондон ще проведе надпреварата си за кмет, след като изборът беше отложен с една година заради пандемията. Садик Хан от Лейбъристката партия се надява да бъде преизбран и изглежда фаворит преди вота. Консервативният му съперник Шон Бейли засега е на второ място в проучванията и се опитва да намали разликата, но все още изостава с около 20 процентни пункта.

Национални избори в Холандия – 15-17 март

Какъв е залогът?: Министър-председателят Марк Рюте се сблъска с Европейския съюз, тъй като първоначално страната не въведе строги мерки срещу коронавируса, докато неговите съседи затвориха гражданите си по домовете. Но докато този по-мек подход се оказа популярен на домашна сцена и неговата партия увеличи процентите си на одобрение, сега Рюте загуби позиции, след като отстъпи пред Европа и наложи по-строги мерки със затварянето на магазини и училища. Премиерът и неговите десноцентристки съюзници ще се надяват нарастващата им популярност да помогне да си върнат мнозинството им в Камарата на представителите на тези избори, която те загубиха през 2019 г.

Фокус върху:

Рюте, един от най-дългогодишните лидери в Европа, заяви, че ще се кандидатира за четвърти мандат. Неговата Народна партия за свобода и демокрация води в проучванията, като се предвижда да спечели 37 места – четири повече, отколкото на последните избори през 2017 г. Резултатите отпреди 4 години означаваха преговори за коалиция и месеци с неуспешни опити за съставяне на правителство. В крайна сметка Рюте трябваше да направи крехко мнозинство с три други партии: консервативният „Християндемократически апел“, социал-либералната „Д66“ и консервативната партия на „Зелените“. Този път обаче Народната партия за свобода и демокрация ще може по-лесно да сформира коалиция. Други, които трябва да се наблюдават с повишено внимание, са крайнодесните партии в страната – партията „Форум за демокрация“ се появи на политическата сцена през 2016 и постигна добри резултати на местните избори през 2019, както и на изборите за Европейски парламент. Но популярността на партията спадна през последните месеци на фона на расистките скандали и борбата за власт вътре в партията. По-утвърдената в годините крайнодясна Партия за свобода, под ръководството на Герт Вилдерс, междувременно увеличи популярността си и засега е на второто място след Рюте, като се очаква да спечели 24 места.

Парламентарни избори в Чехия – 8–9 октомври

Какъв е залогът?: Министър-председателят Андрей Бабиш ще търси нов мандат след встъпването си в длъжност през 2017. Бабиш ръководи правителство на малцинството със Социалдемократическата партия и с подкрепата на Комунистическата партия, но неговата партия АНО изглежда няма шанс да увеличи резултатите си. Изследванията показват, че АНО губи гласове в сравнение с последните избори – 27 процента спрямо 29,6. Бабиш е в края на тежък първи мандат, с исторически антиправителствени протести, призоваващи за оставката му през 2019 и грешки при справянето с коронавируса – здравният министър беше принуден да подаде оставка през октомври, след като беше заснет как нарушава собствените си правила, а Бабиш беше подложен на критика за почивката си в Крит през лятото, докато призоваваше чехите да си останат у дома.

Фокус върху:

Три десноцентристки партии – „Граждански демократи“, „Християндемократи“ и „ТОП 09“ се обединиха през 2020, за да сформират съюз срещу Бабиш, наречен „Let’s Go Into It Together“ под ръководството на Петр Фиала. Заедно те събират малко над 20 процента, 7 пункта зад АНО. Чешката пиратска партия на Иван Бартош също се утвърди след последните избори и сега ще разполага със 17 процента от гласовете в сравнение с предишните 10,8 процента.

Президентски избори в Португалия – 24 януари

Какъв е залогът?: Проучванията показват, че десноцентристкият лидер Марсело Ребело де Соуса ще получи повече от 60 процента подкрепа, което е достатъчно за победа. И все пак двамата му най-сериозни претенденти привличат медийното внимание: бившият евродепутат от Социалистическата партия Ана Гомеш и крайнодесният Андре Вентура, който основа партията „Chega“ (в превод „Достатъчно“) през 2019 г. От това как ще се представи Вентура на изборите ще стане ясно дали крайната десница, която доскоро не беше основна сила в Португалия, набира все повече популярност. В момента за Гомеш ще гласуват около 13 процента, а за Вентура 10 процента от избирателите.

Последни новини

google-site-verification: google8d719d63843e6dc9.html