POLITICO
Глобалната пандемия е достатъчно разрушителна и целият свята се бори срещу COVID-19. Но 2020 не беше само година, в която светът спря и започна битка срещу коронавируса. Това беше и година на масови протести и големи политически сътресения. През пролетта станахме свидетели на това как стотици хиляди хора излязоха на улиците след убийството на Джордж Флойд в САЩ, за да осъдят полицейското насилие и системния расизъм в собствените си страни. През август оспорваното преизбиране на Александър Лукашенко в Беларус предизвика масово обществено недоволство от продемократично движение, което оттогава е подложено на жестоки репресии от страна на силите за сигурност. Тази есен решението на съда за ограничаване на абортите в Полша предизвика масова реакция срещу правителството и католическата църква. Имаше протести срещу арести, демонстрации срещу закриване на училища, срещу новия закон за сигурността във Франция, който би забранил на гражданите да снимат полицията.
Асса Траоре
На 19 юли 2016 г. по-малкият брат на Асса Траоре, Адама, почина в полицията на 24-ия си рожден ден. През последните четири години тя ръководи кампания, в която търси справедливост за брат си. Усилията и борбата я поставиха в центъра на разгорещен дебат, изправяйки активисти като Траоре, които осъждат полицейското насилие и расизъм, срещу правителството, което отрича, че расизмът и полицейското насилие са системни във Франция. Причината за смъртта на Адама все още е под върпос и плод на разследване, като множеството експертни медицински оценки стигат до различни заключения. Тази година протестите на Асса Траоре станаха част от глобално движение, след като убийството на Джордж Флойд в САЩ предизвика масови протести по целия свят. През юни, малко след смъртта на Флойд, десетки хиляди се отзоваха на нейния призив за действие и тръгнаха по улиците на Париж под флаговете „Справедливост за Адама“. Асса получи наградата „Global Good Award“ на американската мрежа BET и беше обявена за пазител на годината за 2020 г. от списание „TIME“, като беше включена и в колекцията на британския дизайнер Стела Макартни, която ще се появи през пролетта на 2021 година.
Започнах тази битка в памет на брат ми. Така че, когато виждам, че протестът вече е международен, че излезе извън пределите на Франция четири години по-късно, си казвам – успяхме. Успяхме да дръпнем завесата на тази Франция с нейната расистка полиция, тази Франция, която се нарича демократична и кара част от нейното население да страда от такова неравенство и несправедливост. Това, че целият свят може да види това сега, за мен е победа. Това, че Стела Маккартни ще се включи в борбата срещу полицейското насилие е напълно неочаквано и би изглеждало невъзможно преди година.
Разбира се, колкото повече се говори за нас, толкова повече сме подложени на атака и толкова повече сме в опасност.Атаките от крайнодесни и фашистки групи онлайн станаха по-интензивни тази година.Те измислят истории за мен, за брат ми.Но това не ме притеснява;напротив, казвам си, това означава, че имам власт над тях.Важното е, че вървим напред.Днес е невъзможно да се говори за несправедливост и полицейско насилие, без да се говори за борбата за Адама Траоре.
Пандемията не ни задържа.Трябваше да откажем участия и покани за изказване, но станахме по-видими за по-широката публика.Хората бяха вкъщи, прекарваха много повече време онлайн и обръщаха повече внимание.По време на заключването имаше огромен ръст на полицейското насилие и видеоклипове с тези инциденти бяха навсякъде.Животът на хората беше на пауза и така те се превърнаха в зрители на случващото се около тях.Те видяха тези неща и осъзнаха, че това не е нормално.
Олга Ковалкова
Беларуската активистка Олга Ковалкова, юрист и съпредседател на партия „Беларуска християнска демокрация“, е едно от най-разпознаваемите лица на продемократичното движение в Беларус. Тя излежа 10 дни в затвора заради участието си в протести след оспорваните президентски избори през август, на които дългогодишният автократичен владетел Александър Лукашенко спечели победата. Ковалкова беше откарана до беларуско-полската граница и качена на автобус за Варшава. Активистката, която участва в президентските избори и сега е член на Координационния съвет на опозицията, орган, създаден от опозицията, за да работи за мирен преход на властта, заяви, че е твърдо решена да продължи да се бори за демокрация, дори и от чужбина. Ковалкова получи наградата на Сахаров за свобода на мисълта на Европейския съюз за 2020 година.
В тази диктатура, в ситуация, когато изборите се фалшифицират всеки път, е много трудно да повярваме, че нещо ще се промени. Аз самата направих всичко възможно да спечеля, но не можех да предскажа какво ще се случи. Стратегията на тазгодишната кампания беше да вдъхнови хората и да подкрепи вярата и енергията им. Фактът, че в кампанията имаше толкова много нови лица – като Виктор Бабарико (сега в затвора), Сергей Тихановски и Валери Цепкало – помогна много, те събудиха енергизираха хората.
През първите дни и седмици на протестите участвах активно и подкрепях различни групи, включително стачки на работници в Минск и протести на жените. Навсякъде, където беше възможно, участвах. Заедно с екипа на Виктор Бабарико, Светлана Тихановская и Валери Цепкало разговаряхме с хората и ги насърчавахме. За мен не беше трудно да вляза в тази роля – винаги ми е било естествено да бъда лидер, дори в младостта си. И като адвокат искам да видя, че законът е еднакъв за всички. Не искам да търпя това беззаконие и унижение, именно това ме накара да правя това, което правя.
Дори от Полша знам, че е важно тази борба да продължи. Координационният съвет е уникална структура, която представлява всички групи от беларуското общество и беларусите вярват, че това е техният глас за диалог с властите. Имаме три искания – да освободим всички политически затворници, да спре насилието на държавата и да накаже отговорните за това насилие и, разбира се, нови избори.
В деня на ареста на Виктор Бабарико, например, в Минск валеше силен дъжд, а хората стояха часове наред по улиците, за да покажат, че не са съгласни и няма просто да приемат това като нормално. Когато бях в затвора, пет студентки, които бяха арестувани на неделния марш, бяха в килията ми и ми обещаха, че след като излязат, ще излязат отново на протест в неделя и всеки друг ден. Ние ще продължим да променяме страната си през 2021 г. и след това. Лукашенко няма да успее да остане на власт.
Анита Яковели
На 6 ноември 12-годишната Анита Яковели, уморена от учене от вкъщи, седна с лаптопа си пред вратите на училището си в Торино, с което протестира срещу връщането отново на онлайн обучение. Табелата до нея гласеше: „Ученето в училище е наше право“. Протестът и скоро се разрасна и вдъхнови учениците от цялата страна да предприемат подобни действия.
Липсва ми всичко от училището, липсват ми съучениците, дори ми липсват учителите. Това, което направих през последните няколко седмици, е породено от тези чувства. Никога не съм мислила, че това ще ме постави в светлината на прожекторите. Целта ми не беше да попадна в новините на телевизиите. По време на първата коронавирусна вълна разбирах решението на правителството – тогава не знаехме нищо за вируса и отварянето на училища беше невъзможно. Но сега е различно и принуждаването ни да останем вкъщи е несправедливо. През септември и октомври всички се върнахме на училище и видяхме, че е безопасно. Всички бяхме с маски, държахме прозорците отворени. Отначало протестирах сама. Сега с мен има около 15 души. Всяка сутрин родителите ни ни оставят пред сградата на регионалния инспекторат и ние провеждаме нашите онлайн уроци от там. Някои учители ни подкрепят, други не. Министърът на образованието Лучия Ацолина ми се обади и ми благодари, тя е съгласна с нашия протест. Знам, че мнозина ме критикуват в социалните медии; те ми казват, че съм повлияна от майка ми, но това не е вярно.Тя ме подкрепя, но това е моя идея. Освен това избягвам да чета коментарите, така че не се чувствам зле от това. Всички ме питат дали съм се вдъхновила от Грета Тунберг. Тя със сигурност е момиче, на което много се възхищавам, но не мислех за нея, когато отидох в училището онази сутрин.
Щастлива съм, защото политиците най-накрая ни послушаха. Нашата група току-що проведе изслушване с Комисията по култура към Камарата на депутатите. Не е често децата да не бъдат слушани. Бих искала всички да разберат, че като ни отнемат способността да ходим физически на училище, те отнемат и нашия социален живот. И не всички мои съученици са в състояние да следват уроците онлайн, не всеки разполага с техниката, не всеки има достъп до интернет.
Магда Горецка
Като основателка на полската фондация Inicjatywa KaWtan, посветена на женското изкуство, Магда Горецка и преди е участвала в шествия, свързани с проблемите на жените. Но тази година, казва тя, е била различна – когато на 22 октомври Конституционният трибунал постанови, че абортите, дори и заради фетални аномалии, нарушават полската конституция, предизвиквайки протести в цялата страна, тя организира протести в родния си град Шчешин. Опитът да застане рамо до рамо с огромен брой поляци, които протестират срещу правителството и управляващата партия „Право и справедливост“, беше като революция, казва тя.
Първите седмици на протестите бяха хаотични. Нямахме конкретен план, организирахме демонстрациите за една нощ и ги обявихме чрез социалните медии. Те обикновено започваха на площада в града, а след това преминаваха през централата на управляващата партия, значими паметници или църкви. Опитвахме се да поддържаме социална дистанция и настоявахме всеки да носи маска. Разбира се, страхувахме се да не се разболеем. Но нашата решителност беше по-силна от това. Полицията използва сълзотворен газ и палки срещу демонстрантите, дори срещу членове на опозицията или медиите.
В началото десните и контролирани от правителството медии игнорираха нашите протести. Надяваха се да си отидем. По-късно те ни описаха като „смъртоносен облак от вируси“, надвиснал над страната и твърдяха, че искаме да убием всички неродени деца. Вече сме по-добре организирани: имаме мрежа за подкрепа на жени, решили да направят аборт, мрежа от адвокати, които работят про боно, печатници, които правят плакати и стикери безплатно. Толкова много хора и фирми ни оказаха своята подкрепа. Това ми даде много сила. Успокоява ме, че си заслужава.
Честно казано, все още се страхувам. Знам, че това е война – война срещу правителството и католическата църква. Виждам тези протести като форма на патриотизъм. Писна ми да казвам на децата си, че трябва да получат образование и да напуснат страната, за да могат да живеят някъде другаде – някъде с по-добри перспективи за работа и по-толерантни ценности. Аз се боря за това те да могат да живеят тук, за да станат нещата отново нормални в Полша. Щастлив съм, че тези протести отекнаха по целия свят. Надявам се това да означава, че полското общество няма да се разглежда през призмата на абсурдната и нетолерантна политика на управляващите. Това, което се случва тук, дава надежда за жените в други страни. Това показва, че си струва да се борите за вашите права и свобода на избор.
