Тодор ТОКИН
„Той е олигарх.Той е откраднал цяла България.Той е милиардер.Елате да го видите с едно старо Ауди за около пет хиляди лева. Сам,без охрана.Елате да го видите как си пазарува на пазара „Иван Вазов”. Няколко краставици и стръкче мерудия. Иван Костов”. Това е написал Цветозар Дограмаджиев, фен на бившия премиер във фейсбук групата „За незабавното връщане на Иван Костов в оперативната политика”.
В тази група винаги има много коментари след поредна изява на Костов в някоя медия. В събота по БНТ той каза: „Политиката е изгорена земя. В политиката не влизат способните талантливи хора, защото знаят каква съдба ще ги последва. В политиката отиват хора като на пикник, да се нахранят. Не отива цветът, талантът на нацията“.
Три коментара след това участие.
„Ако можем да гледаме света без срам, то е защото имаме политици като г-н Иван Костов” – Елена Фратева
Eлка Кичева: „Слушах големия човек и държавник Иван Костов и плаках от гняв към тези злодеи , които лишиха майка България от присъствието му в политиката! Поколенията никога няма да им простят”!
И Нели Станоева: „Стефан Стамболов и Иван Костов! Строителите на съвременна България в най -трудните времена- след османското и комунистическото робство! Кой разбрал, кой не разбрал е за негова сметка”.
А какво прави Иван Костов, когато не се изявява по медиите – което апропо става доста рядко – когато не пазарува на пазара „Иван Вазов” или не прави анализи и прогнози в неговата „Лаборатория за управление на рискове“ (ЛУР) към Нов български университет (НБУ), която основа след като се оттегли през 2013 г. от активната политика?
Ами пише. Първата му мемоарна книга „Свидетелства на прехода“ излезе през лятото на миналата година и вече претърпя няколко издания. На премиерата й зала „Тържествена“ на Военния клуб бе препълнена един час преди обявеното представяне на книгата с възторжени почитатели на бившия премиер и лидер на СДС и ДСБ, а опашката пред входа се простираше на тротоара чак до ул. „Раковски“.
„Свидетелства на прехода” завършва до 1999 г. Костов обяви тогава, че втората част ще се нарича „Цената на прехода” и ще обхване периода след 1999 г. до края на мандата му като министър-председател през 2001 г. Дали работи по нея или най-напред ще прочетем „Мисия: Политик”, за която също се заговори, предстои да видим. Или пък предимство ще бъде дадено на сборник от анализите и прогнозите от последните седем години?
Ето един коментар за „Свидетелства на прехода” от Фейсбук групата „Аз съм костовист”. Той е на Марина Аврамова: „Факти, които не могат да бъдат оборени. Затова се правят, че книгата не съществува. Г-н Костов за пореден път показва на какво ниво следва да бъде един премиер. За последните 30 год. най-добрият”.
На 23 декември Иван Костов навърши 71 години. Последните 30 от тях той е трайно в българската политика. Той е един от малцината депутати, преминали през първите 7 демократични парламенти. Председател на парламентарни групи, два пъти министър, министър-председател, лидер на две партии, първият министър-председател след 1989 г., който остава на поста за пълен 4-годишен мандат.
Много са легендите как точно Костов е влязъл в политиката, кой го е предложил за депутат във ВНС и т.н. Това едва ли има значение. През политиката за тези години преминаха десетки хиляди, хиляди бяха и депутати. Дали някой се сеща днес за тях?
За разлика от тези пришълци, той нахлу в политиката абсолютно подготвен и с ясна визия какво трябва да прави в нея. Постепенно влезлият като експерт в политиката Иван Костов взе да се превръща в политик. През 1994 г. стана лидер на СДС и успя да създаде от хаоса на демократичните течения единната и силна партия. Едно от първите запомнящи се неща, които направи, бе да се срещне с отлюспени от предишното ръководство знакови фигури на тогавашната синя коалиция. На власт бе вече БСП и бе необходима обединена опозиция, която да й противостои и да я свали. И Костов направи Обединените демократични сили и спечели изборите на 19 април 1997 г. с абсолютно мнозинство.
Неговото правителство (1997-2001 г.) положи основите на посткомунистическа България, приближи страната ни до цивилизованите народи. Изваждането на страната от страшната международна изолация, където я бяха пратили комунистите и техните наследници, финансовата стабилизация, реформите във всички сфери, налагането на европейски правила и норми, отпадането на визите за пътуване на българите в страните от ЕС, поканата да започне преговори за присъединяване, които стартират през февруари 2000 г., устойчив икономически растеж… И всичко това само за 4 години, което следващите правителства още не могат да разрушат. Не му достигна един мандат, за да довърши реформите си.
А с предоставянето на въздушното ни пространство за нуждите на НАТО Иван Костов стана премиерът, който за първи и единствен път нареди България сред силните в края на размирния ХХ век. Защото до този момент за когото закачваха страната ни предшествениците на Костов, тя губеше.
Няма май друг политик в годините на прехода, който да е съзидавал повече от Иван Костов. Докато други се надпреварваха да разграждат, Костов градеше. Държавата след Лукановата зима. СДС след позорната загуба на изборите през 1994 г. Разбитата опозиция през 1995-96 г. След това – отново държавата след Виденовата зима. Синята коалиция през 2009 г. Ето така политикът Костов се превърна в държавник.
Два паметни епизода от управлението на Костов.
На посещение в България е първият помощник-държавен секретар на САЩ Строуб Талбът. Приема го премиерът Костов. Американецът настоява в България да бъдат настанени 50 000 бежанци от Косово. Костов отказва. Тогава Талбът пуска н ход заплахата, че президентът Клинтън лично настоява за това. Българският премиер директно му заявява: „Върнете се във Вашингтон и предайте на президента Клинтън, че докато Иван Костов е министър-председател на България, не 50 000, а нито един косовар няма да бъде допуснат”. Служители в Министерския съвет тогава разправяха, че Талбът си тръгнал толкова разярен, че виковете му огласяли цялата сграда на „Дондуков” 1.
Костов управляваше във време, когато алтернативата пред България бе ЕС и НАТО или девета глуха с перспектива светлото бъдеще. И понеже Западът не си даваше много зор по разширяването на ЕС, се наложи българският премиер да го призове да покаже с действия, че е готов да приеме нови членове и вместо общи фрази и принципни обещания на България да бъде представен ясен график за присъединяване с времеви хоризонт по-къс от 10 години. „С по-дълъг график моето поколение не може да бъде мотивирано”, каза Костов на икономически форум в Залцбург. И получи своето, т.е. нашето.
В едно интервю той каза:
„Много пъти съм преговарял в различни посоки, постигал съм споразумения и знам, че когато е налице политическа воля, решенията идват много бързо.
Участниците в преговорите не трябва да поставят персонални интереси. Най-лесно се саботират преговорите, ако се каже – персоната Х трябва да бъде непременно еди къде си водач на листа. А той е примерно противник на коалиционното явяване! И всички го знаят като такъв и го разпознават. Кой ще тръгне да гласува за него? Та той отива в коалицията да я развали, защото не я иска. Ето това е най-бързият начин да не се стигне до споразумение. Щом си бил против, няма да участваш в този политически проект. Ти отиваш там да го саботираш”.
„Г-н Костов, вие сте поставили летвата твърде високо, но ние ще се опитаме да достигнем вашето ниво“, поласка го Симеон Сакскобургготски. Нито царският кабинет, нито който и да е следващ успя да се доближи до Костов. Свършеното от неговото правителство е нещо като световния рекорд на Стефка Костадинова на скок височина, който не може да бъде подобрен вече повече от 20 години.
Срещу Костов вече 9 години се води непозната по мащаба си не само у нас клеветническа кампания, с невероятна злоба, гнусни инсинуации, с всички непозволени средства. Нейният неписан закон е – за Костов или лошо, или нищо. Впрегнати са медии, журналисти, политолози, социолози, цели държавни институции. Нито една от тези лъжи не бе доказана, но това не пречи на зложелателите на Костов да ги разпространяват отново и отново, въобразявайки си, че по този начин хората няма да видят техните собствени далавери. Опитват се да скрият собственото си безличие отричайки значимото, направено от Костов. Нарочиха го за виновник за всичко лошо, случващо се в държавата, необходимият грешник. Колкото и да подскачат тези лилипути, не могат да го стигнат. И те си го знаят и затова продължават.
Но за корупция и организирана престъпност в България, за олигархия и мафия по времето на Костов не се говореше в Европа. Ако ги имаше, никога нямаше да има покана за членство в ЕС.
Няма друг човек в България, който да има толкова много врагове като Иван Костов. Мафията, която той натика в миша дупка и прогони редица нейни босове от България, ченгетата, които след него под ръководството на сегашния президент превзеха държавата, БСП, която бе изпаднала в нокдаун, Доган, който единствено по времето на Костов бе извън властта.
Има ли Костов грешки? Разбира се. Най-вече в кадровата си политика и като министър-председател, и като партиен лидер. Може би обидените са повече, кой знае? От приетата по негово настояване декларация за национално спасение в началото на 38-ото Народно събрание бяха изпълнени всички точки, с изключение на една, която му изяде главата – за отварянето на досиетата. Задоволителен отговор защо това не стана няма и до днес.
Със сигурност има и още.
Костов може нрава си да смени, но принципите – не. “Няма да извървявам отново пътя, който вече съм изминал. Ще остана на мястото си. Няма да правя компромис с позициите си, няма да се съобразявам с настроенията на избирателите, нито ще правя усилия да се харесам. Ще остана на мястото си, за да обознача посоката, по която сме се движили. Ако не днес, то след няколко години със сигурност гражданското общество ще е напълно убедено, че това е вярната посока….”
Това каза той през 2002 г. Нека читателят сам прецени дали е бил прав.
Ще минат години и за историята ще остане голямото – правителството на СДС, ръководено от Костов, което пое България от една тотална криза и за няколко години успя да я стабилизира и я подготви за членство в ЕС и НАТО. А това – кой той бил свалил или издигнал, защо и как е станало това, кой министър се е провалил – са подробности от пейзажа на днешния ден, които историята не помни и които нямат абсолютно никакво значение за пътя на България напред, както го начерта Иван Костов.
