Именитата художничка получава голямата награда на Петото балканско квадринале на живописта
Изложбата на Петото Балканско квадринале „Митовете и легендите на моя народ“ 2020 ще бъде открита на 21 декември от 18:00 часа в Художествената галерия в град Стара Загора, която е и сред организаторите на форума. Откриването обаче ще е само за наградените. Публиката ще може да разгледа изложбата след Нова година.
В надпреварата тази година има над 200 участници с почти 300 произведения, вдъхновени от мъдростта на миналото. Освен български майстори на четката в конкурса се включиха автори от Румъния, Гърция, Турция, Северна Македония, Италия, Литва и Русия. За да оцени качествата на творбите, организаторите свикаха няколко членно жури от творци и изкуствоведи, сред които директорът на галерията в Стара Загора – проф. Марин Добрев, председателят на Съюза на българските художници – Любен Генов, старозагорските художници Злати Златев, Димо Генов и Валентин Дончевски и др. Те направиха селекция, допускайки до участие в квадриналето 109 автори от България, 6 от Румъния, 3 от Турция, по един от Гърция и Италия. Именно измежду тях бе избран и този, на когото да бъде връчена голямата награда на тазгодишното издание на форума.
Наградата на община Стара Загора се присъжда на Иво Бистрички, а с почетния знак на областния управител на града за млад автор ще бъде окичена художничката Гергана Балабанова от София. Носителят на голямата награда обаче е Надежда Кутева, която е впечатлила журито с произведението си „Страшният съд“.
Надежда Кутева е родена в София, като между 1964 и 1971 г. учи в Художествената академия в столицата, където се дипломира в специалност „стенопис“. Десет години по-късно има шанса да направи специализация в Corcoran school of Art във Вашингтон, САЩ. Още със стъпването си на художествената сцена през 1975 г., когато подрежда и първата си самостоятелна изложба, Надежда Кутева е забелязана и от публиката, и от критиката. Но не защото това е дъщерята на именития композитор и диригент, създател на най-големия български фолклорен ансамбъл, който и днес носи неговото име – Филип Кутев, а защото тя притежава нещо, което малцина към онзи момент имат като способност – работи монументално дори върху малкото живописно платно. Нещо повече – тя работи с характерното за стенната живопис обобщение на формите и избира обикновени делнични сюжети, за да им вдъхне необикновен живот. От майките тикащи колички в парка, през празничността на сватбения ден Надежда Кутева достига до собствен пластически език, на който остава вярна и до днес, без значение дали го употребява, за да увековечи образите на самотния, изтърбушен от човешко присъствие храм или да запечата обредността на българина.
Днес, след 50-годишен творчески път, можем да кажем, че Надежда Кутева запази онова, от което мнозина наши художници се отказаха по пътя си към европеизация след 1989 г. – отношение към изконно българското, вдъхвайки му живот отвъд битоописателното.
И до днес ателието на авторката е своеобразно вместилище на родното. Запечатала в бързи скици духа на конкретен обект, делничното или празнично събитие – сватба, коледуване, лазаруване, Надежда Кутева изпълва платната си с живот, който не оставя равнодушен погледа. Тя не се отказва от корена, от познанията за местните обичай и традиции, а тъкмо напротив – те са в основата на всичко, което през годините сътворява, за да се превърне в един от съвременните устои на локалното, отличаващото ни от Другите. Тъкмо и затова голямата награда на Петото Балканско квадринале на живописта „Митовете и легендите на моя народ“, която журито ѝ присъжда, се явява естествено в нейния творчески път. Защото никой така ревностно днес, както прави това Надежда Кутева, не отстоява по-ярко и убедително в изкуството на живописта собственото ни право на различност.
