Франсис Фукуяма, The Wall Street Jornal
Франсис Фукуяма е американски политолог и икономист от японски произход. Става известен най-вече с книгата си „Краят на историята и последният човек“ (1992 г.), в която твърди, че развитието на либералните демокрации може да се приеме като връхна точка в социокултурната еволюция на човечеството. На български език са преведени и книгите му: „Големият разлом“, „Нашето постчовешко бъдеще“, „Строежът на държавата“, „Доверие“, „Произход на политическия ред“, „Политически ред и политически упадък“.
2020 година донесе твърде лоши новини за състоянието на глобалната демокрация въпреки някои признаци, че ситуацията ще се подобри. За последните десет години стигнахме дотам, че експертът по демокрация Лари Даймънд да говори за „демократична рецесия“. Неговите опасения са, че през този период авторитарните режими и нарушаването на върховенството на закона достигна такива размери, че ни очаква нова пълномащабна депресия, подобна на тази от 1930 година в САЩ. На геополитическо ниво две авторитарни свръхдържави – Русия и Китай, станаха по-силни и агресивно подкрепят антидемократичните инициативи в цял свят. Пандемията от КОВИД-19 засили позициите на Китай в много отношения, въпреки че инфекцията тръгна именно от тази държава. Мерките на властите в Пекин дадоха резултат и тяхната жестокост и твърдост победи вируса, и позволи на икономиката да се върне на равнището отпреди пандемията. Външната политика на Китай стана по-агресивна: Пекин води борба със съседите си от Индия, разпространява диктатурата в Хонконг, противно на обещанията си от 1997 година. Милиони уйгурци са хвърлени в лагери, което предизвика широк, но приглушен международен отзив. От своя страна Русия продължава да дестабилизира демократични държави, както близки, така и далечни, използвайки много активно социалните мрежи. Москва е заподозряна за нападения над опозиционни политици, като Алексей Навални, и оказва сериозна подкрепа на беларуския диктатор Лукашенко.
По-коварните заплахи за демократичните режими обаче идват от тези техни лидери, които се стремят да взривят конституционния ред и върховенството на закона в своите държави. Кризата с коронавируса им даде прекрасна възможност да разширят своите пълномощия. Такъв бе случаят с Виктор Орбан в Унгария, който получи от парламента извънредни пълномощия. В страни като Филипините, Танзания, Салвадор и Боливия местните лидери се опитаха или изцяло да обсебят властта, или поне да отложат изборите.Под прикритието на борбата с вируса, премиерът на Индия Нарендра Моди продължава да води откровена антиислямска политика, започната през 2019 година. Той подписа законопроект за гражданството, който практически лишава мюсюлманите от граждански права. Също така Моди оряза автономията на щата Кашмир, където основно живеят мюсюлмани.
През последните 6 години в Украйна, Никарагуа, Алжир, Судан, Армения и Беларус се проведоха масови митинги против диктатурите в тези страни. Повечето от тези движения спряха през годината, най-вече заради пандемията, което позволи на повечето им лидери да си върнат властта и увереността, че няма да бъдат изхвърлени от нея. В Етиопия, например, премиерът Аби Ахмеде започна либерални реформи преди година и получи Нобелова награда за мир, но това доведе до истинска гражданска война. Демократичните процеси в Армения бяха преустановени заради войната с Азърбайджан за Нагорни Карабах.
Сериозният икономически срив, предизвикан от пандемията, дестабилизира живота в много държави. В Латинска Америка по-голяма част от работната ръка се намира зад борба на светлата икономика, няма достъп до медицинско обслужване и социални помощи. Правителствата се оказаха безпомощни да поддържат карантината, което доведе до силна поляризация на обществото. Такъв е случаят с Перу, Боливия и Еквадор. Накрая, имаме САЩ, които в някакъв смисъл оглавиха глобалното популистко въстание против Доналд Тръмп. За четири години той се опита да дестабилизира няколко държавни институции, включително ФБР , разузнавателните агенции, съдиите и основните СМИ. Тръмп ги наричаше „врагове на американския народ“. Отказът му да признае победата на Байдън на изборите е най-сериозната атака срещу демокрацията изобщо. Самите американци отказваха да спазват правилата и нормите на собствената си демокрация. В резултат на всичко това Северна Америка загуби основната си роля в световната геополитика, за сметка на страните от Азия.
Въпреки негативните тенденции, има шанс трендът да се обърне и демокрацията отново да надделее над авторитаризма. Няколко са основанията за това. Първо, американската политическа система на баланс на институциите отново проработи. Американският народ отхвърли претенциите на Тръмп да бъде президент още един мандат. Въпреки протестите на републиканците, Джо Байдън по всичко личи ще положи клетва като президент на САЩ и веднага ще се заеме да поправя щетите, нанесени от Тръмп. И това ще стане по-бързо, ако се възстанови лидерството на Америка в глобалния свят. Но ми се иска това да стане и в самата Америка, чийто институти и ценности са силно разклатени.
Втората причина за оптимизъм идва от борбата с коронавируса. Едно от най-големите недоразумения в последната година е, че авторитарните режими се справят по-добре с болестите и инфекциите, отколкото демократичните. Действително, такъв извод може да се направи, ако се сравнят САЩ и Китай. В Америка са починали 250 000 човека, в Китай – 5000. Но това обобщение е грешно, защото много демократични държави се справиха далеч по-добре от китайските власти. В Южна Корея, Тайван, Нова Зеландия, Канада и Германия успяха да задържат болестта в много прилични рамки, с далеч по-ниски показатели на заболявания и смъртност, в сравнение с Китай.
Третата причина е умората на хората. Многобройните проблеми около пандемията – ограниченията, самото заболяване, намаляването на доходите и на работа, може да продължат и през цялата 2021 година. Населението е изплашено, неуверено и нещастно. А това не може да осигури политическа и социална стабилност на който и да е режим. Трябва да си спомним, че всяка подобна криза в миналото – била тя здравна, политическа, икономическа, е водила до реформи и изхвърлянето от властта на корумпираните и тиранични управляващи. Да, демокрацията има своите недостатъци, но в цял свят, докато хората имат право да гласуват и протестират, те ще се противопоставят на своите авторитарни лидери.
