Българският тенисист Григор Димитров е суперзвезда в големия тенис. Той е първият българин, печелил ATP титла въобще. Най-високото му класиране е №3, до което достигна през 2017 г. след победа на Финалите на ATP. Гришо е посланик на най-известните световни марки, привличайки вниманието на журналисти и фенове.
Списание HelloMonaco разговаря с Григор за бъдещите му планове, успехи, благотворителност и житейска хармония.
– Как преминахте през коронавируса?
– Беше трудно, но това също беше положително нещо. В началото на пандемията полагах толкова грижи за себе си, когато бях в Щатите, бях изолиран. Тренирах, работех, исках да наваксам малко с фитнеса, тениса и успях да го направя. И след това 20-дневна самоизолация у дома – можете само да си представите колко време имате да мислите за някои неща. И наистина много мислех. Още повече ценя хората, които наистина се грижат за мен.
– Някои хора изпаднаха в депресия по време на тези COVID времена, но някои приемат това като урок. Промени ли се нещо в живота ви през това време?
– Каквото и да правим през деня, накрая винаги се прибираме у дома – между четири стени. Може да изглежда страхотно това, което правим в професионалния тенис, и може да изглежда, че сме някак разглезени като цяло – с луксозните хотели и живота, който водим. Но има жертви, които никой не разбира. Голямата пропаст в един момент ви удря по-късно в живота. Много играчи и спортисти като цяло се борят с прехода от това да бъдат в центъра на вниманието към обикновения живот. А в тениса винаги имаме някой, който е 24 часа на разположение – можем да се обадим и да поискаме това, от което имаме нужда. Мисля, че е важно да имаш някого, с когото да можеш да поговориш. Номерът е винаги да имаш правилното съотношение между положителни и отрицателни мисли и да бъдеш по-насочен към положителните, защото негативните могат да дойдат и при най-позитивния човек на земята.
– Говорейки за вашето семейство, как бихте описали връзката с майка си? Тя е вашият модел за подражание, ваш приятел и треньор?
– Произхождам от спортно семейство. Баща ми беше треньор по тенис, майка ми е бивша волейболистка, така че спортът беше нещо, което просто знаех, че ще правя. Никога не можех да отговоря, когато хората ме питаха с какво бих се занимавал, ако не играех тенис. Не знам. Исках само да бъда тенисист и то просто се случи. Мама е просто много позитивен човек. Не вярвам да съм виждал ден в живота й, в който да се е чувствала негативно или дискомфортно. Винаги я питам: ,,Как го правиш?“, а тя просто отговаря ,,Не знам. Просто съм такава“. Мисля, че съм взел повече от майка си във всички аспекти от живота, въпреки че е много силна и позитивна, тя винаги е успявала да ме провокира и да ме предизвика да правя нещата по-добре. И тя има толкова добра връзка с баща ми и те се допълват на толкова различни нива и мисля, че и поради това се разбират- заедно са от 30 години.
– Мислите ли да имате собствено семейство?
– Разбира се, че мисля за това. Мразя да го казвам по този начин, но понякога се опитвам да бъда малко по-обикновен от това, което съм.
– Мислите ли, че фактът, че родителите ви са от спортния свят, ви помага в кариерата ви?
– Обичам да вярвам в това. Баща ми беше моят треньор, така че всичко, което съм на корта, е той. Винаги съм чувствал любовта. Това само по себе си вече е толкова голяма помощ като дете, просто да ви побутне. Бях сам толкова дълго, но успях да се задържа. Разбира се, имах трудни години, но никога не изпусках от поглед основната ми цел.
– Животът е последователност от победи и поражения, как празнувате победите си? Имате ли някакви ритуали?
– Празнувам и триумфите, и пораженията по един и същ начин. Когато е добре, не трябва да е толкова добре, а когато е зле, не трябва да е толкова зле. Нашият спорт изисква това. И мисля, че затова намирането на баланса е най-ценното нещо както в тениса, така и в живота. Никога не е толкова хубаво и никога не е толкова лошо. След като започнете да намирате това равновесие, започвате да научавате не правилата на живота, а елементите му. Черпя вдъхновение от толкова много различни неща, независимо дали е от ходене на състезателна писта или просто да се наслаждавам на разходка, или да направя хубава картина.
– Имате ли тенисист, срещу когото бихте искали да спечелите?
– Е, направих го миналата година на US Оpen срещу Роджър. И мисля, че да го победя по такъв повод и начинът, по който се случи – това означаваше повече за мен, отколкото срещу всеки друг играч. Разбира се, оценявам толкова много други победи, които съм имал. Но най-много изпъква именно този мач.
– Замисляли ли сте се някога какво ще правите, след като кариерата ви приключи?
– Имам много идеи, но мисля, че тази година ми донесе толкова много други неща, че просто ще държа опциите си отворени. Може би една година ваканция? Имам толкова много различни интереси и в толкова различни части на света. Обичам да ходя на модни ревюта. Голям фен съм на архитектурата. Друго нещо е, че наистина искам да помогна на бъдещи млади играчи, защото мисля, че това е едно от най-важните неща за бъдещ състезател.
– Участвате ли в благотворителни инициативи?
– Винаги съм бил запален по това. Миналата година, когато се контузих за първи път, се прибрах в България. Бях с майка ми и имаше няколко места, които исках да посетя, само за да видя как живеят децата. Особено в домовете за сираци в някои от районите там, за да видя как са. Това не беше приятна гледка. Беше трудно да гледам деца, на които им е отнет шансът в живота. Току-що създадох собствена благотворителна фондация, наречена Фондация „Григор Димитров“, така че съм много щастлив. Тя е в България. В миналото сме помогнали на редица фондации там. Надяваме се, че можем да направим още нещо в бъдеще, когато нещата се оправят.
– Фатална ли е ситуацията със сираците в България?
– Фатална – не, но ще ви разкажа една история. Бях дете и майка ми винаги ме вземаше от училище. Бях много, много малък. Винаги сме спирали на светофара и всеки път, когато спирахме, зад нас стояха едни деца и винаги протягаха ръце през мрежата на оградата. Майка ми се опита да ми обясни: ,,Сине, те са там, защото нямат семейство“. Винаги се чувствах толкова тъжен и плачех, когато минавах покрай това място. И един ден, когато майка ми попита: ,,Искаш ли да им помогнеш?“ и аз отговорих: ,,Да, искам един ден да им помогна“, а тя каза: ,,Просто стани добър тенисист, след това започни да помагаш на децата“. Така че това е в главата ми от дете. Винаги съм искал да изградя такъв тип училище.
– Видях, че карате сърф, практикувате планинско колоездене, имате ли нужда от още екстремности в живота си?
– Имам нужда от адреналин. Определено имам нужда от това, много съм зависим от упражненията. Знаете как не мога да стоя много вкъщи. Но с времето се научих и да ценя природата, обичам да съм на открито, обичам да правя много дейности, обичам да съм в морето, обичам планински велосипеди, обичам да се състезавам по пистата, има толкова много неща, които обичам да правя извън тениса.
– Четох, че колекционирате стари коли?
– Започвам, всъщност е страхотно. Живях в Лос Анджелис доста време и мисля, че там се запалих. В Монако винаги виждате тези луди, страхотни, невероятни автомобили, но аз обичам да съм различен и харесвам различни неща. Така че, нека видим какво ще ни донесе бъдещето. Започнах да колекционирам часовници, когато бях на 18. Все още пазя първия, който си купих.
– Но защо часовници и коли, а не изкуство например?
– Вкъщи имам много изкуство, това е вярно. Имам много съвременно такова. Всяко произведение, което притежавам у дома, което е окачено на стената, е, защото това означава нещо за мен, не е просто защото е красиво. Всичко, което притежавам или виждам около себе си, е там, за да говори с мен, не искам просто да притежавам вещи. Това добавя стойност. У дома имам една голяма стена и всички, когато я видят са като: ,,Откъде е това? Откъде е това?“. Харесва ми, защото е по-цветно и си има история.
