Дейвид Брукс, Ню Йорк Таймс
Много от най-добрите американски президенти са подценени. На Труман се гледаше като на инструмент от корумпирана политическа машина. На Айзенхауер – като на силно раздразнен човек. Грант беше смятан за мълчалив простак, а Франклин Делано Рузвелт за прекалено лековат политически. Чел съм речите на Джо Байдън и започвам да мисля, че дори неговите поддръжници го подценяват. Той върви по коварни стъпки, сблъсква се с конфликти, които разделят нацията, но ги овладява с лекота.
Байдън проведе кампания в страна, която е загубила вяра в себе си. Според проучване на Института за изследвания шестдесет и шест процента от американците вярват, че държавата е в упадък.Байдън участва и в политическа, и в културна гражданска война. Осемдесет и два процента от гласоподавателите му вярват, че Доналд Тръмп би искал постепенно да трансформира страната в диктатура. А цели 90% от избирателите на Тръмп вярват, че демократите искат постепенно да превърнат Америка в социалистическа държава.
Според проучване, проведено от Braver Angels, група, която спонсорира двупартийни модели, 70 процента от американците вярват, че ако „грешният“ кандидат беше победил, „Америка никога нямаше да се възстанови“. Байдън проведе кампания в страна, изпълнена със страх, омраза и апокалиптични мисли за бъдещето. За него би било толкова лесно да овладее този страх и да обърне омразата обратно към избирателите. Това направи Тръмп. Вместо това Байдън се придържаше към убеждението, че въпреки всичко, американците дълбоко обичат страната си и копнеят за нейното единство. Той беше със съзнанието, че когато попитате американците кои са най-големите заплахи за бъдещето, „политическата поляризация и разделението“ ще заемат челните места. Но ето какво всъщност направи Байдън – той деидеологизира тези избори, проведе кампанията предимно с идеи и решения за справяне с Covid-19. Това е практически, а не идеологически проблем. И хората гласуваха за човека, който може да се погрижи за проблема. Така че сега позициите, които хората заемат по въпроси, вариращи от изменението на климата до имиграцията – се определят от това дали виждат себе си като част от селската бяла християнска консервативна армия или част от градската мултикултурна светска прогресивна армия. Политиката вече не се обсъжда дискретно – това са просто битки в една голяма, екзистенциална война за това кои сме ние. Най-голямото дългосрочно предизвикателство пред Демократическата партия е, че тя може да се превърне в партия на висококвалифицираната, образована младеж и да позволи на републиканците да се организират в многорасова коалиция на работническата класа. За разлика от, да речем, Хилари Клинтън, Байдън има свои виждания как да сплоти „образованата“ и „работническата“ класа и как да намали разделението.
Доналд Тръмп отиде на връх Ръшмор и изнесе реч, казвайки, че можете или да вярвате в системен расизъм, или да обичате Америка. Байдън отиде в Гетисбърг и отговори, че можете „да се изправите срещу системния расизъм“ и да обичате Америка. Неговият мироглед се основава на универсални категории. Той свърши добра работа по време на кампанията, достигайки до белите евангелисти. Много от тях смятаха, че той е безбожен социалист и управлението му ще доведе до антирелигиозен терор. Байдън обаче успя да достигне до тези избиратели – пусна реклами по християнското радио и се обърна агресивно към евангелските лидери. И успокои техните страхове, като даде да се разбере, че няма да закрие християнските благотворителни групи. Седемдесет процента от американците в това проучване на Braver Angels казват, че Америка е изправена пред сериозни увреждания, но също толкова смятат, че най-важната работа след изборите е да се преодолее враждата между американците. Този импулс за единство на нацията остана дълбоко скрит в населението по време на кампанията.
Но Джо Байдън знаеше, че е там.
