Миналата нощ едва ли е имало българин, който да не се е вълнувал от мача за световната титла между Кубрат Пулев и Антъни Джошуа. Секунди след фаталния 9-и рунд социалните мрежи преграхя от мнения. Българите отново се оказахме разделени. Едни поздравяваха нашия, че е издържал толкова дълго и изобщо е стигнал до този мач. Други обаче откровено се радваха на загубата. И за това си има причина и тя не е никак безобидна, за да се подмине с лека ръка. „Антени“ събра някои от най-интересните мнения от социалните мрежи, за да разберем защо българите се отнасят с леко презрение към Кубрат Пулев, безспорно един от най-добрите боксьори в света.
Николай Козарски, бизнесмен
„Снощи, всички които гледахме мача бяхме за нашия. Същевременно май нямаше човек, който да не знаеше поне една история, в която националният ни герой да не е пребил някое момче по зали и дискотеки или да не е унижил някой младеж, задявайки се провокативно с мацката му по софисйките заведения. Преди 12-13 години, аз лично тренирах с едно талантливо момче, което беше прегоряло за бокса още на 17-годишна възраст, защото Кубрат (тогава на около 26-27 г.) му беше счупил челюстта по време на спаринг. Дълбоко съм убеден, че силата изисква благородство и известна скромност в обикновения живот. И познавам бойци-спортисти, които ги притежават. Останалите са просто гамени със спортни качества, понякога дори на световно ниво, но все пак гамени. Бойните спортове са вероятно най-добрият начин да видиш големи, мъжки качества в един човек и точно затова понякога цениш високо не само дали някой е „наш“ или „чужд“, а начинът, по който практикува спорта си. Снощи всички поддържахме Кобрата, но май нямаше човек, който да не изпитваше неудобство от поведението му. Не от резултата му, не от спортната загуба, а от начина, по който отново демонстрира себе си и България. Себе си да демонстрира както иска, но за България… имам известни надежди и изисквания.“
Камен Петров, журналист, съдия по бокс
„Твърде болезнено преживявам тази загуба. Няма защо да се лъжем. Джошуа беше по-добрият боксьор. Принуден съм и да призная, че Кубрат ме опроверга. Смятах, че той е в състояние да наложи стил, който да му донесе успех. Не стана. Толкова ли беше трудно да осъзнае, че трябва да промени нещо в поведението си на ринга? Че със стила, с който той е побеждавал досега, този на контраатаката без да рискува, няма много шансове. Той преодоля сериозна криза в третия рунд. Нокдауните бяха много тежки и добре, че беше в края на рунда и той можа да се съвземе, макар и не съвсем, по време на почивката. Яд ме е, защото имаше няколко силни моменти, когато успя да пласира удари, особено няколкото успешни атаки с комбинацията ляв-десен прав в главата. Те трябваше да му подскажат, че това е начинът – да си сложи главата в торбата – да преследва Антони, макар и с риск да бъде контриран. Така както направи мексиканецът Руис преди година. Остава ни утехата, че българин е боксирал за световна титла в тежка категория. И лошият привкус, че можеше да бъде другояче.“
Светра Бъчварова, журналист
„Защо все някой Пулев ни е нужен, за да се види малката България на картата? Мелания Тръмп ли сложи малката Словения на европейската карта? Не е ли високият й брутен вътрешен продукт, бърз ръст на икономиката и доброто качество на живота? Мелания е черешката на словенската торта. Пулев е лютата чушка в чорбата ни – само ние си я ядем, бършем сълзи и викаме – абе, велик е, тури ни на картата. За малко.“
Мартин Димитров, рекламен мениджър
„Няколко пъти съм водил този разговор с приятели и винаги съм отстоявал мнението, че няма по-интелигентен спорт от бокса. Този танц с краката, наблюдаването на противника, умението да предвидиш следващите 5-6 удара в рамките на някаква си секунди или частица от секунда, та това е невероятна психология. Не е случайно, че боксът е дал на литературата много повече от който и да е друг спорт. Норман Мейлър – бащата на „новата журналистика“ (това е т.нар. creative non-fiction), е боксьор. Марк Твен, Хемингей, Джек Лондон, Албер Камю и още сумати писатели се боксират, много от тях и почти професионално. Световното литературно положение направо е „боксьор-обикновен писател-боксьор-обкновен писател“. Поне моето усещане е, че г-н Пулев е акцентирал основно върху физическата си подготовка, но в известен смисъл е подценил или поне е неглижирал интелектуалните тренировки. Плезенето и еженето са добри психологически трикове, които за съжаление не могат да компенсират известни литературни дефицити. Мисля си, че за световен шампион по бокс, освен мускули и сила, си трябват и няколко книги. Може и такива, написани от колеги-боксьори.
Васил Койнарев, журналист
„Кобрата се яви, би се, падна лошо и толкова. Не е лошо да загубиш. Лошо е да дрънкаш глупости през цялото време, когато излизаш срещу къде по-млад, здрав, във форма, действащ шампион. И не, не беше ОК да гледаме как го бият като тупан, как го свалят четири пъти, как накрая го просват като торба. Как отнесе десетки удари почти без да удари съперника. Как загуби (вероятно) по точки повечето рундове. Това не е национална гордост. Това си беше срам. Както и цялото му поведение на ринга, преди и след него. Имаше шанс, можеше да нацели с един удар съперника, да го нокаутира и да стане световен шампион. Но не успя. Всичко друго не го можеше и това се видя дори от хората, които не разбират от бокс. „
Гергана Райченска, модел
„Излизаш да се боксираш с Джошуа, разбираш ли, Антъни Джошуа?! Но ти липсва спортен респект. Липсва ти култура. Бият те, а ти се смееш, смееш се нагло, безпардонно. Некултурен си. Кличко те победи, а ти стоеше на един крак – изплезен. Джошуа те биеше, а ти се хилеше. Провокираше го. Победи те, а ти повтаряше: Помни ме! For what??? Накратко, ти си достоен представител на едно цяло поколение невъзпитани българи и само на тях. А на тези, които подкрепят спортист на етническа основа, нека кажа следното: Спортът няма цвят, няма нация. Спортът е дисциплина, нещо което Пулев няма. Той загуби, загуби хилейки се нагло срещу боксьор, който имаше дисциплина.“
