„Ако президентът Желю Желев не беше успял да убеди Борис Елцин да признае Македония през 1992 г., Русия сигурно и до ден-днешен нямаше да я е признала“, заяви проф. Кирил Топалов вчера в ТВ интервю.
АНТЕНИ припомня как стана това.
През лятото на 1992 г. по покана на президента Желю Желев в София пристига руският президент Борис Елцин, придружен от министъра на външните работи Андрей Козирев и на отбраната генерал Павел Грачов. Елцин е длъжник на Желев – нашият президент първи е признал Русия още в рамките на СССР и първи е заклеймил пуча от август 1991 г.
Вечерта Желев вечеря с Елцин в резиденция „Лозенец”. Борис Николаевич обаче набляга на водката въпреки молбите на съпругата му Наина да хапне нещо.
Елцин показва, че не е забравил стореното от Желев и го пита какво иска да направи за него. „Да признаете Македония” – отговаря веднага нашият държавен глава.
Елцин се съгласява и нарежда на външния министър Козирев да пише указ. Козирев се опитва да възрази, че с този акт ще бъдат ядосани гърците, но Елцин е непреклонен. Тогава Козирев вади последния си коз – държавният печат е на борда на президентския самолет.
Борис Николаевич се обръща към Желев и го успокоява: Утре сутринта на летището ще дадем пресконференция, аз ще обявя, че Русия признава Македония, а указът ще го изпратя от борда на самолета щом излетим”. Така и става – 10 минути след качването си на самолета в София на път за Москва Елцин подписва указ за признаването на Република Македония от Руската федерация и то с това непроменено име за съседната ни страна и го изплаща по факса на Желев.
На 15 януари 2010 г., точно 18 години след като България първа в света призна Македония и по този начин отприщи пътя за международно-правното признаване на бившата югорепублика, в Скопие Желю Желев бе награден с най-високото македонско държавно отличие – орден “Осми септември”.
Връчвайки ордена, македонският президент Георге Иванов каза: “Президентът Желю Желев е голям и доказан приятел на Република Македония. Македония и македонските граждани никога няма да забравят подадената ръка от България, а Желю Желев бе ключова фигура за признаването ни”.
