Проф. Иво Христов
Минах през този вирус – средна хубост, не се страхувах. В момента, в който човек се ражда, той пътува към смъртта, така че защо да се страхувам? Всички ще си отидем рано или късно, въпросът е какво ще оставим тук. Никога няма да забравя филма „Гладиатор“ и репликата: „Всяко ваше действие тук отеква във вечността“. Преподавам онлайн на студентите, за мен това е омерзително, това е все едно да правиш любов онлайн. Лошото е, че не знаеш на кого какво казваш. Подготвят ни това да бъде завинаги. Ти не знаеш дали говориш с 200 или с 2000. Така още 2016 година преподавах в чужбина – беше ужасно. Като отидох там, имах в пъти по-пълноценно общуване. Ние вече сме в този сценарий.
Тук става въпрос за драматични неща. Болестта е много полезно нещо, тя те очиства от шлаката от ежедневието, разделяш важното от маловажното, болестта изчиства съзнанието буквално както сутрин слънцето изгрява от мъглата. Най-голямата драма е неосъзнаването на драматизма на ставащото, което се случва с нас сега. При нас стават драматични неща, но човешкото съзнание, ако разбира драматизма, ще постави под въпрос смисъла на живеенето.
Не съм чел интервюто на Бойко Борисов – спазвам хигиена на ума. Може и този режим да си отиде, но нагласите са много устойчиви, те се задълбочават и предопределят нашето бъдеще. Хората които разбираха какво става, си отидоха от този свят, или се махнаха от България. Нагласите към „бащица“ са дълбоко устойчиви в българското съзнание. Глупостта ми дойде до гуша. Агресивната простащина е норма в тази страна. Не възприемам да се твърди, че вината на населението не е в него, а в някой друг, който е виновен за всичко.
Ако това са устойчиви нагласи, те са продукти на съдбата – преклонената главичка, подравняване на тревата… 20-ти век беше провален век за българите – загубихме 4 войни. С тенденция сме на изчезване. Вменява ни се комплекс за вина и малоценност, което не е далеч от истината. Ние, българите, сме разбрали, че направлението на националната съдба не зависи от нас. От там работим за примитивизирането на нашето общество.
Да не можеш да пътуваш без ваксина надминава и най-тежките фентъзи филми, които сме гледали. Много лесно се управлява със страх. Това е базов човешки инстинкт, не е сложно да изплашиш хората. Масовият човек може да бъде манипулиран. IT и фармацевтиката станаха основни индустрии. Използват се техники за управление през електронни платформи. Обучават, че това е единственият начин – асоциализация, ако нещо не е в интернет, значи не се е случило. Интернет е връщане към примитивизма – картинков тип мислене. От образа към знака е било едно време, а сега обратното – дееволюция. Аз отказвам да водя лекции с пауър поинт, студентите не могат да се концентрират в текст без визуализация. Ще станем като хора излезли от пещера и няма да знаем какво да правим в реалния свят. Те ще познават един ограничен свят през тези устройства. Това води до плоско мислене, къси фрази – без дълбочина – като кучето на Павлов.
