Асоциацията на прокурорите и Камарата на следователите излязоха с инициатива за изграждане на паметник на американския президент за заслугите му за запазването на териториалната цялост на България. Фондация „Българска памет – братя Диневи“ подкрепя инициативата. Според тях Столична община ще трябва да реши на кое място да бъде поставен бюст-паметникът. Те се надяват общината своевременно да вземе своите решения.
„Той е оставил доста трайна диря. Проблемът е, че много време като че ли ние не се сещахме за нея“, обясни по БНТ директорът на фондация „Българска памет – братя Диневи“ Стоян Райчевски.
Американският президент е един от благодетелите на българите в изключително труден за страната ни момент – Втората национална катастрофа, с която излизаме от Първата световна война. Делегацията, която той води в Ньой, е единствената, която се опитва да защитава България.
Териториалните претенции на трите ни съседки са били далеч по-големи и под въпрос е било поставено самото съществуване на България като суверенна държава. Решителната намеса на тогавашния американски президент Удроу Уилсън предотвратява това.
Категоричното заявление на президента Уилсън, че той по-скоро ще напусне Парижката мирна конференция, отколкото да се съгласи с подялбата на един народ със самостоятелна държава и вековно минало, възпира тези агресивни претенции и в крайна сметка, макар и териториално орязана, страната ни оцелява и запазва своето самостоятелно съществуване.
Удроу Уилсън отстоява на мирните преговори в 1919 г. оставането на Беломорска Тракия, Южна Добруджа и Царибродско в българските държавни предели и осуетява плана за ликвидирането на България като държава и разделянето й на три района, подчинени на Гърция, Сърбия и Румъния, лансиран в Ньой. Президентът е безкомпромисен докрай и осуетява домогванията на Венизелос, Пашич и Братиану.
Достойното поведение на президента Уилсън във френската столица е основната причина той да получи Нобелова награда за мир през 1919 г.
