На 30 ноември 1900 г., едва 46-годишен, умира Оскар Уайлд, ирландски драматург, писател и поет. Той става един от най-популярните драматурзи в Лондон в началото на 90-те години на ХІV век. Неговата известност се дължи предимно на епиграмите и пиесите му, романа му „Портретът на Дориан Грей“ (1890 г.) и обстоятелствата, свързани с лишаването му от свобода и ранната му смърт.
Макар да е сред най-големите знаменитости на своето време, Уайлд претърпява съкрушителен провал и е отхвърлен от лондонското висше общество заради непристойно поведение.
През 1891 г. Уайлд се среща с лорд Алфред Дъглас и между тях започва интимна връзка. На 15 май 1895 г. писателят е осъден на 2 години каторжен труд за непристойно поведение и хомосексуализъм.
След излизането си от затвора се установява в Париж, където живее под името Себастиан Мелмот с оскъдната помощ, изпращана му от неговото семейство. Никога повече не се завръща в Ирландия или Великобритания. Последните две произведения на „разкаялия се грешник“ са неговата изповед „De Profundis“ (1897) и поемата „Балада за Редингската тъмница“ (1898). Умира от менингит на 30 ноември 1900 г., забравен от всички и беден като просяк. Останките му са положени в гробището „Пер Лашез“ в Париж.
Обичан или презиран заради своята хомосексуалност и хапливо чувство за хумор, Оскар Уайлд е емблема на своето време. Едно е сигурно обаче – авторът на „Портретът на Дориан Грей“ и „Колко е важно да бъдеш сериозен“, повече от сто години е цитиран и четен.
Вижте някои от най-прекрасните му мисли и сентенции за живота.
- Има само едно нещо на света, по-лошо от това да говорят за теб, и то е да не говорят за теб.
- Всички сме в канавката, но някои от нас гледат към звездите.
- Винаги, когато ми говорят за времето, съм сигурен, че имат нещо други предвид.
- Жените дават на мъжете златото на живота си. Но винаги си го искат обратно във във на дребни.
- Докато гледат на войната като на зло, тя винаги ще има притегателна сила. Ако започнат да я смятат за нещо просташко, тя ще загуби популярността си.
- Обществото често прощава на престъпниците. Но не и на мечтателите.
- Амбицията е последното убежище на неудачника.
- В добрите стари времена книгите са се пишели от писателите, а ги четели всички; сега книги пишат всички, но никой не чете.
- Всеки може да е съпричастен със страданията на приятел, но е необходима много фина душа, за да си съпричастен и с успехите му.
- Всички велики идеи са опасни.
- Много неща бихме изхвърлили, ако не се страхувахме, че някой може да ги вземе.
- Действията са първата трагедия в живота, а думите — втората. По-жестоката е на думите. Те нямат милост.
- Днес висшето общество изцяло се състои от красиви глупаци и остроумни психопати. Точно както подобава на едно общество.
- Днес хората знаят цената на всичко, но не и стойността на каквото и да било.
- Единственият начин да се отървеш от изкушението е да му се отдадеш.
- Не мисля, че има на света жена, която да не се поласкае, ако някой я ухажва. Тъкмо това прави жените така неустоимо прекрасни.
- Животът е прекалено важен, за да говорим сериозно за него.
- Зад всяко изящно нещо, което е съществувало, е имало нещо трагично.
- Да вярваш е много скучно. Да се съмняваш е дълбоко увлекателно. Да бъдещ нащрек означава да живееш, да се унесеш в сигурността означава смърт.
- Има нещо фатално в добрите решения – те винаги идват твърде късно.
- Животът не е сложен. Ние сме сложните. Животът е прост и простите неща са правилните.
- Никога не можеш да обезоръжиш жена с комплимент. Мъжа – винаги. В това е разликата между половете.
- Истината рядко е чиста и никога проста.
- Когато бедността се промъква през вратата, любовта с едно плясване на крилата изхвръква през прозореца.
- Мъжете се женят от скука, жените от любопитство. И едните, и другите остават разочаровани.
- На света съществуват само две трагедии, едната е да не получиш каквото си искал, другата е да го получиш.
- Най-страшното нещо на света е скуката.
- Никога не бива да се доверяваме на жена, която не крие годините си. Жена, която казва на колко е години, може да каже всичко.
- Опит е името, с което много хора наричат грешките си.
- Приятелите си избирам по хубавата им външност, познатите си — заради доброто им име, а враговете си — заради техния ум. Човек трудно може да подбира съвсем точно враговете си. А сред моите врагове няма нито един глупак. Всички са достатъчно интелигентни и затова ме ценят.
- Тайната на живота е никога да не се поддаваш на неподходящи емоции.
