Марияна РАЙНОВА (р. 1948) Композиция - бяла, 1983 гоблен, вълна, коприна, смесена техника, 80 х 130 см Национална галерия, инв. № 320
На 26 ноември в една от залите на Националната галерия бе открита изложбата „Текстилът. Артистичен и авангарден“. Уви, от днес експозицията е затворена до 21 декември, но тя ще може да бъде разгледана поне до 7 февруари.
Проектът на Националната галерия е замислен отдавна, но чакаше подходящото време. Тази година се навършват 60 години от основаването на катедра „Текстил – изкуство и дизайн“ в Националната художествена академия. Изложбата в Квадрат 500 е свързана с честването и с експозицията през декември в галерия „Академия“.
Дълги години колекцията „Артистичен текстил“ на Националната галерия бе непозната за широката публика. В нея са представени Мара Йосифова, Маруся Калимерова, Мария Кочопулос, Елисавета Иконописова, Петко Петков, Евелина Пирева, Васил Овчаров, Цветана Петрова, Марияна Райнова и други.
За това изкуство 1980-те са време на възход. Сред новаторите е „магьосникът на текстила“ проф. Марин Върбанов, който въвежда в стенния килим пространствената триизмерност. Художникът оставя трайна диря в развитието на текстилното изкуство не само в България, но и по света. Създава и ръководи катедрата по текстил в Художествената академия у нас. През 1975 основава в Сидни, Австралия, школа за художествен текстил, а през 1986 оглавява основания от него Институт за художествен текстил в Ханжоу, Китай. Марин Върбанов и неговите последователи „превеждат“ на текстилен език изящното изкуство. Техните произведения са достойни за всеки световен художествен музей.
В съвременния артистичен текстил рязката граница между жанрове и стилове, между гоблена и пластичната тъкан се размива. Декоративно и изящно се преплитат чрез смесване на материи и похвати с различен характер, чрез различни методи и техники. Толерантността на текстилното изкуство към различните видове материи дава свобода на неговите създатели за нови идеи, посоки и експерименти, за нова интерпретация на видимото/невидимото в творбите им.
Съвременните художници използват като изразна форма текстилната инсталация и включват неконвенционалното в съдържанието и реализациите на своите произведения. Примери в тази посока са работите на Анна Бояджиева, Лаура Димитрова, Вержиния Маркарова, Мария Киркова, Мила Стоева, Маргарита Допчева, Яна Петкова, Елисавета Ангелова, Антония Табакова и други. Тези автори превръщат в пърформанс процеса на тъкането. Творбите им придобиват авангарден характер с емоционалните и смислови препратки в тях и с използването на нови нестандартни материали.
Дълги години колекцията „Артистичен текстил“ на Националната галерия бе непозната за широката публика. В нея са представени Мара Йосифова, Маруся Калимерова, Мария Кочопулос, Елисавета Иконописова, Петко Петков, Евелина Пирева, Васил Овчаров, Цветана Петрова, Марияна Райнова и други.
За това изкуство 1980-те са време на възход. Сред новаторите е „магьосникът на текстила“ проф. Марин Върбанов, който въвежда в стенния килим пространствената триизмерност. Художникът оставя трайна диря в развитието на текстилното изкуство не само в България, но и по света. Създава и ръководи катедрата по текстил в Художествената академия у нас. През 1975 основава в Сидни, Австралия, школа за художествен текстил, а през 1986 оглавява основания от него Институт за художествен текстил в Ханжоу, Китай. Марин Върбанов и неговите последователи „превеждат“ на текстилен език изящното изкуство. Техните произведения са достойни за всеки световен художествен музей.
В съвременния артистичен текстил рязката граница между жанрове и стилове, между гоблена и пластичната тъкан се размива. Декоративно и изящно се преплитат чрез смесване на материи и похвати с различен характер, чрез различни методи и техники. Толерантността на текстилното изкуство към различните видове материи дава свобода на неговите създатели за нови идеи, посоки и експерименти, за нова интерпретация на видимото/невидимото в творбите им.
Съвременните художници използват като изразна форма текстилната инсталация и включват неконвенционалното в съдържанието и реализациите на своите произведения. Примери в тази посока са работите на Анна Бояджиева, Лаура Димитрова, Вержиния Маркарова, Мария Киркова, Мила Стоева, Маргарита Допчева, Яна Петкова, Елисавета Ангелова, Антония Табакова и други. Тези автори превръщат в пърформанс процеса на тъкането. Творбите им придобиват авангарден характер с емоционалните и смислови препратки в тях и с използването на нови нестандартни материали.
