Малко преди да затворят художествения живот, в София се откри изложбата на наивиста Димитър Вецин. Изложбата остава на разположение на публиката виртуално на сайта на галерия „Париж“.
„Зима на село“ отново ни прехвърля в любимото място на автора – празниците от неговото родно място, където къщите са пълни, хората се извиват, тъпаните бият, пързалките се огласят от детските викове, кучетата радостно лаят, а бабите и майките готвят вкусните празнични гозби. Коледата наближава и никой не може да я спре. И дори ние през тази година да не можем да се съберем с роднините си, то поне можем да гледаме тези преливащи от щастие и задружност картини и мислено да бъдем децата на шейните или пък да си поговорим с развеселените съседи, а защо да не извървим и стръмната пътека по заснежения хълм и да влезем в притихналата малка селска църква.
Димитър Вецин е художник наивист, доказал се със своите многобройни изложби, създал вярна публика, вечно търсещ и неспиращ да работи. От своя седемдесетгодишен живот близо петдесет години посвещава изцяло на изкуството. Самоук, талантлив и много трудолюбив, Димитър Вецин успява да проникне в душата на човека и да дръпне едни невидими струни, които тихо прозвъняват и отключват спомените, където сме били просто щастливи…
Димитър ВЕЦИН е роден на 16 март 1950 г. в с. Орешец, Белоградчишко. В творческата му биография влизат десет самостоятелни изложби в София и страната и участие в множество общи художествени изложби. Като признание за неговата работа могат да се посочат Втората награда в Първия международен салон “Наивизъм” в Букурещ през 1997 г. и диплома за най-оригинално представил се автор на “Арт Експо” в София през 1998 г. Негови произведения са притежание на Националната художествена галерия – София, на художествените галерии в Търговище, Монтана, Видин, Белоградчик, както и на частни колекционери в САЩ, Франция, Чехия, Италия, Турция, Югославия и България. Димитър Вецин е самоук художник, чийто стил се определя от специалистите като “нео-наивизъм”. В това определение се включва професионалното използване на боите и цветовете в пресъздаването на пейзажи и фигури с освободени пропорции и съответствия с околното пространство.
Надя Павлово определя Димитър Вецин като „художник – душеприказчик, който чрез картините си, винаги разказва истории, които ти дават чувството за сигурност, за закрила, за обгръщаща топлина, за приютеност. Ето затова толкова ни се иска да можем за малко поне да поживеем вътре в тях и да се пренесем в тази така липсваща ни реалност.”
