Наскоро бяха обявени резултатите от едногодишната програма за подкрепа на частни професионални организации в областта на изкуствата. Това е програмата на Национален фонд „Култура“ (НФК) към Министерството на културата (МК), с която се цели да се подпомогне културният сектор заради пандемията. За финансиране кандидатстваха десетки културни организации, а жури отся онези проекти, които според него трябва да бъдат подкрепени с държавни пари.
Повече от 10 частни галерии и организации, свързани с развитието на съвременното изобразително изкуство, са кандидатствали за субсидия, разкрива вестник „Галерия“. Въпреки дългогодишния опит и сериозно присъствие в културното пространство на част от тях, учудващо одобрени за финансиране са само два проекта – на скандалната галерия „Структура“ и Института за съвременно изкуство (ИСИ). Според директора на галерия „Лоранъ“ Лаврен Петров предпочетените организации са получили финансиране благодарение тенденциозността на НФК.
Проектът, с който екипът на галерия „Структура“ кандидатства, е със заглавие „Бъдещето е тук. Съвременни практики в популяризирането на изкуството“, а мотивите, с които журито е обосновало финансирането, са следните: „Проектът е добре разработен. Предвижда както затвърждаване, така и надграждане на досегашната дейност на организацията“. Подобен мотив е нечувана наглост, защото именно галерия „Структура“ миналата година бе в основата на най-големия скандал с фалшификати в българското изкуство, предизвикан от „феноменалната“ изложба от евтини ментета. Долнопробни ментета, с които директорката на галерията д-р Мария Василева твърдеше, че ще запълва бели петна в историята на модернизма в България. Заедно с видната професорка Ирина Генова, изкуствоведа Борис Данаилов, реставратора доц. Стефан Белишки и още няколко разбирачи, те не само не успяха да запълнят белите петна, а направиха черен кратер в пазара на изкуство в страната, закопавайки в него собствената си репутация на специалисти.
От скандала в „Структура“ измина почти година и половина. И въпреки че тогава притиснатият от ситуацията министър на културата Боил Банов се хвърли на амбразурата и обяви, че ще се бори с търговията с фалшификати – до днес нищо от обещаното не се е случило. Прокуратурата и Министерството на културата са изпаднали в дълбоко мълчание по случая. Все едно нищо не е било. А сега, съвсем безочливо, разчитайки на късата обществена памет, отпускат на същата тази галерия пари с мотива – „затвърждаване и надграждане на досегашната дейност на организацията“. Всичко това прилича на фарс под изключително лошата режисура на случайника Боил Банов, който на инат продължава да заема поста министър на културата.
Такъв е и случаят с вечно подреждащата се за и отглеждана с държавни пари частна организация на Недко Солаков и Ярослава Бубнова Институт за съвременно изкуство, известна просто като ИСИ. Този път на ИСИ Министерството на културата е отпуснало почти 100 000 лв. – 98 838,43 лв. Институтът, заради който Ярослава Бубнова, дългогодишен служител на Националната галерия, а днес и неин директор, беше разследвана за конфликт на интереси. Уви, под зоркия контрол на министър Боил Банов разследващите компетентни органи не установиха такъв въпреки неговата очевидност. Явно за министър Боил Банов и Бубнова законите не важат, а финансирането на „Структура“ и Института за съвременно изкуство е пример за усвояване на обществени средства.
ВИЖТЕ КОИ СА В ДЪНОТО НА БЕЗОБРАЗИЕТО
В сайта на НФК е посочено, че управителният съвет на фонда е в състав: Боил Банов, който е и негов председател, Борислава Танева, Боян Ангелов, Божидар Манов, Весела Христова-Радоева, Деница Езекиева, Станислав Почекански, Юрий Дачев, Елиянка Михайлова, Тодор Чобанов и Георги Керезов. Прави впечатление, че в този „звезден“ състав има само двама души, които разбират от визуални изкуства. Единият е г-н Министърът, който ходи под прикритие да купува картини на търгове заради хубавите им рамки. Същият разбира и от перформативни практики и обяви голямото плюскане, инициирано от палавата Ода Жон в Националната галерия, за висш артистичен пърформанс. Наясно е и със съвременното изкуство – все пак даде половин милион лева за венецианската ни излагация миналата година, за де се представим с чаши тип ИКЕА и топлоизолационни зелени плоскости като високоинтелектуална и естетическа инсталация.
Другият член на управителният съвет на фонда, който има отношение към визуалните изкуства, е Весела Христова-Радоева. Паметливи припомнят, че като директор на Софийската градска художествена галерия тя позволи на братовчедка си Мария Василева да деребейства в институцията, правейки я главен куратор.
В управителния съвет на НФК се вижда и името на заместник-кмета по направление „Култура, образование, спорт и младежки дейности“ при Столична община доц. д-р Тодор Чобанов. Същият, който козирува безропотно пред тежкия юмрук на ГЕРБ в София г-жа Малина Едрева, която никога не е криела любовта си към Института за съвременно изкуство. Нещо повече, именно Едрева редовно урежда участие на неговите настоящи и бивши членове като Недко Солаков, Лъчезар Бояджиев, Мария Василева и проф. Александър Кьосев във важни комисии, свързани с финансиране на културни събития и инициативи в столицата.
С други думи, няма нищо учудващо, че именно проектите на галерия „Структура“ и ИСИ са одобрени и финансирани с общо над 150 000 лева. Още повече че Боил Банов има специално отношение към двете кураторки на неконвенционални форми на изкуство – Ярослава Бубнова и Мария Василева. Първата я направи директорка на Националната галерия, въпреки доказаната липсата на компетентност, а Мария Василева също се радва на персоналната закрила на Банов, защото Министерството на културата потули случая с фалшификатите. Събитие, нанесло невъзвратими щети върху пазара на изкуство в България.
Каква обаче е причината за този „любовен триъгълник“ между Боил Банов и двете кураторки? Дали не става просто дума за пари? Пари, към които г-н министърът на културата очевидно има голям интерес. Преди няколко месеца в свое интервю той призна, че за него министерският пост е и средство да върне натрупаните си през годините дългове към банки. „Успях да си понамаля дълговете към банките, събрах някакви пари, купих си една мечта – една много стара къща в Копривщица за 57 000 лв.“. Вероятно г-н Банов малко преди да сдаде властта, се опитва с всички средства да осъществи някоя друга своя по-голяма мечта? Мечта, за която са му нужни повече пари. Или просто се опитва да обезпечи бъдещото си на провален бивш министър на културата?
