Проф. Александър Чирков, който почина днес на 82 г., бе чест гост на в. „Галерия“. За много неща сме си говорили с него, но най-голямата му болка бе университетската болница „СВ. Екатерина“, която той създаде и му бе отнета.
Припомняме историята от 2005 г.
Най-голямата болка на проф. Александър Чирков е, че през 2005 година министърът на здравеопазването Радослав Гайдарски го освободи от поста директор на университетската болница „Света Екатерина“. Чирков я ръководеше дълги години и направи клиниката една от най-добрите в страната. Обучи поколения млади лекари, които днес ежедневно спасяват човешки живот. За конфликта между двамата има много спекулации, но истината е следната – когато проф. Гайдарски става министър през 2005 г., първата задача, с която се захваща, е да намали дълговете на държавните болници. Тогава „Света Екатерина“ има борчове за 25 милиона лева. Гайдарски иска среща с всички шефове на клиники и им казва, че който обещае, че ще редуцира задълженията, ще остане на поста си, независимо на коя партия симпатизира. Чирков изненадващо отказва да се срещне с министъра. Той до последно не вярва, че Гайдарски, с когото са били съученици, ще го уволни. Но той го прави, защото иначе ще го обвинят, че прилага двоен аршин. След като излиза заповедта, Чирков иска спешна среща с премиера Сергей Станишев и с президента Георги Първанов, надявайки се да го върнат на поста. На срещата с Първанов настоява за оставката на Гайдарски с мотивите, че се опитва да съсипе здравеопазването. Нито държавният глава, нито министър-председателят обаче изпълняват желанието на Чирков и коремният хирург остава в изпълнителната власт.
Ето какво споделя самият проф. Чирков:
– Кое е най-голямото ви разочарование?
– Това, че ми взеха болницата, а аз я създадох. Никога не съм се оплаквал, но сега за първи път пред вас ще кажа: Върнете ми болницата. Върнете я на проф. Чирков, който е създал школа и обучи българските лекари по един различен начин. Сега „Св. Екатерина” се управлява неправилно. Не е тази болница, каквато беше при мен. Обществото също иска аз да се върна там. И министър Москов е на това мнение, но сега други неща са му на главата. Но каквото стане. Продължавам да работя. Консултирам в Правителствена болница, „Сити хоспитал”, в Първа градска болница в Пловдив, в Бургас…
Професорът за политиката и политиците:
– Какво най-много ви дразни в България?
– Мисловната култура. Ръководят ни политици, които нямат социално чувство, а компетентността им е илюзорна. Такива не мога да ги понасям. В парламента се карат за постове, вместо да създават структури и да осигурят нормално съществуване на народа. Българската история почти не познава политик, който да се е грижил за обществото, да е мислил за благото на всички граждани. Когато в една държава липсва справедливост, тя не е за мен.
– Разочарован сте от политиците, но не криете, че с някои от тях сте приятели – например с Бойко Борисов.
– Чест му прави на Борисов, че преди 2 години сам си подаде оставката (през февруари 2013 г., б.р.). Сега още е рано да му се дава оценка, нека правителството покаже какво може. Най-добрият ми приятел сред политиците остава Георги Йорданов. Виждам се също с Георги Марков и Венцислав Димитров. Иван Костов пък за мен е най-успешният министър-председател на прехода.
– Защо хората обаче толкова мразят Костов?
– Преди малко говорехме за мисловната култура. Хората с ниска, ориенталска, архаична мисловна култура винаги мразят успелите.
– Твърдите, че Симеон Сакскобургготски е най-голямото ви разочарование. Защо?
– Защото очаквах от него да дойде в България и да наложи и развие нова култура на мислене. Изглежда нямаше такива сили, надцени се и не можа нищо да постигне.
– Какво е мнението ви за Тодор Живков, с когото добре сте се познавали?
– Той е идеалът ми за политик. Истински държавник. За себе си нищо не искаше, мислеше за обществото. Много пъти сме обядвали заедно. Веднъж ми каза: „Искам да имаме вашата страна, Германия. Но как да я имаме, като тук повечето лъжат. Ето моят братовчед, секретар на ЦК, отговаря за селското стопанство. Какви щуротии и мизерии е направил за държавата…”. И после добави: „Вие сте добър християнин, проф. Чирков. Знам какво преподавате в Германия. Вашето учение създава хора, нашата идеология създава престъпници”. Цитирам ви думите на Живков дословно. Пред Бога отговарям за тях! Каза ми това през 1985-1986 г.
– Как си обяснявате думите му?
– Той беше преосмислил всичко. Както се казва: „Времената се менят и ние се меним с тях”. Живков се е учил от грешките си, анализирал ги е и е искал да ги поправи. Но е бил сам. Като него мислеха само Георги Йорданов и още един-двама.
– Бяхте депутат във Великото народно събрание. Защо не продължихте в политиката?
– Защото в политиката навлязоха хора със слаба компетентност, с безотговорно чувство към обществото. Мислеха си, че като са на власт, могат да правят каквото си искат. Напуснах, защото в парламента се надпреварваха кой ще нарани вербално повече другия. И после излизаха и казваха: „Видя ли какво му направих, видя ли как го прецаках?”. Добре че дойде Костов и коригира нещата. Неслучайно мои приятели на Запад ми казваха: „Той е най-добрият ви премиер”.
