Интервю на Тодор Токин
В първата част на интервюто с проф. Велислав Минеков, един от Отровното трио, организатор на протестите срещу правителството и главния прокурор, той каза, че няма да правят партия, говори за отношенията им със Слави Трифонов, Мая Манолова, „Демократична България“. „Беше редно протестите малко да затихнат, защото епидемията от коронавируса е някакъв вид ужас за нацията. И една тишина беше необходима. А знамената не са свити, пораженията за властта са добри и няма за какво да се свиват знамена, трябва да се продължи. Малко хора разбраха, че в основата си това бе протест на хора, пострадали от това управление. Аз го видях, чух и разбрах“, каза проф. Минеков.
– Проф. Минеков, в деня, в който започнаха протестите, президентът Радев се появи с вдигнатия юмрук, който стана символ, и оглави недоволните. Това не отблъсна ли хора, които не го харесват?
– Той бе посрещнат с огромно одобрение, излезе няколко пъти. Имаше смелостта да се влее в тълпа, което български президент не е правил. Тази смелост е част от занаята му. Познавам доста хора от военната авиация, те са ми казвали, че страхът съществува в началото, когато започнеш тази професия, след това е ежедневие. И тук със страх не може да се пробие. Той премина веднъж пеша през цялата огромна тълпа от президентството до новия парламент и след това се върна, което за мен също е впечатляващо. Така или иначе, той е много харесван и ругаещите срещу него губят. Със сигурност той ще бъде отново президент.
– Вие от триото срещнахте ли се с него?
– Нямаме срещи с него и не би било добре. Макар че ми се иска, бих имал с него интересен разговор.
–С кои политици имахте срещи? С Корнелия Нинова?
-С нея не се познавам изобщо. Но на площада имаше нейни депутати – Крум Зарков, Александър Симов… Антон Кутев е наш кадър, на Художествената академия, той е изкуствовед. С Христо Иванов сме се срещали, Мая Манолова идваше в началото много често, след това избяга. Последният месец лидери не останаха на площада, останаха само протестиращите. Не знам защо, това е доста глупаво от тяхна страна.
–Ами защото видяха, че протестът замира и вече не искаха да имат нищо общо с него?
-Аз мисля, че става въпрос за обикновен човешки мързел.
– Отнесохте много критики за нетрадиционните методи на протест, не смятате ли днес, че и това оказа влияние върху популярността му? Например блокадата на „Орлов мост” предизвика гнева на много граждани.
– Не мисля, че е така. Блокадата на „Орлов мост” бе в период, когато движението в столицата не беше толкова натоварено. Когато софиянци започнаха да се връщат от селата и морето, нещата станаха различни и бе добре да отстъпим, за да не дразним хората по начин, който не помага на протеста. Колкото до формите на протест – обвиненията са всякакви. Защо сме хвърляли яйца, примерно. Ами защото по повод делото срещу Николай Колев-Босия съдът се бе произнесъл, че те могат да бъдат използвани при протест. Имаше и други обвинения, не толкова публични – защо не сме предприели резки действия, да насочим хората към сбиване, да щурмуваме някоя сграда. Между нас няма човек, който да харесва насилието.
– Появяваха се обаче цели групи насилници…
– Те не бяха от протеста. Мисля, че това бяха хора, които стоят близо до премиера и главния прокурор. Тази група, която извърши атаката в деня на „кървавата сряда” 2 септември – беше доста ясна, бяха и разпознати. Една популярна група от западните части на София, на която полицията е била спряла търговията с наркотици. Едва след като им е било обещано, че тази търговия ще им се върне, те са решили да участват в акцията. Всъщност тези същите момчетии ги забелязах на няколко пъти преди това, но не събираха кураж за нещо по-сериозно. Първият път, когато удариха, бях заграден от тях и вкаран в една ниша, където бях залят с бензин. Хвърляха бомби и по случайност някоя от тях не се взриви там, където се бе разлял бензина.
– Някои бяха арестувани на 2 септември – първото Велико народно въстание, какво стана с тях след това така и не се чу и не се разбра…
– На този ден бе абсолютно ясно какво ще се случи. Имаше нареждане полицаите да стоят и да бъдат тормозени до последно и след това последва абсолютно хаотична акция за саморазправа с хора, които дори не бяха участвали в протестите. Гонеха някакви хора по пейките и по улиците и ги прибираха, но срещу нито един от прибраните, чиято бройка е тайна и до ден днешен – не беше заведено съдебно дело. От страна на полицията не се чу и дума. Ние не знаем колко бяха ранените на този ден, не знаем колко бяха арестуваните, колко бяха настанени в болниците. До ден днешен не се разбра какво се случи с протестиращите, които бяха малтретирани – има ли наказани, как са наказани, ще бъдат ли съдени. Не се разбра и кой нареди тези акции на полицията. Най-интересното е, че полицаите бяха информирани, защото изключително тактично ме заобикаляха при арестите. Движеха се напред и назад около мен, но никой не ме докосна. В замяна на това пребиха двама-трима журналисти и сума ти невинни хора.
– Васил Божков ли финансира протестите?
– В този мит може би има частична реалност, защото един ден жена ми ми донесе 10 билета за градския транспорт и ми каза, че ми ги изпраща Божков. Та това е финансирането от него. А сега сериозно. В началото започнахме със собствени средства и с дарения. Палатките на „Орлов мост” ги осигури моя позната, шатрата пред Университета бе моя. След това направихме фонд събирателна сметка, качихме я на нашата страница и тя започна да се пълни главоломно. Според мен няма партия, която да е получавала такова спонсорство за дни. Използвахме средствата по предназначение и чак тогава вече протестът се закрепи. Според мен извършихме и доста финансови глупости. Примерно печатането на плакати, които бяха залепени за една нощ и махнати от властта. Страшно много пари отидоха за лепенки и фланелки, които бяха разграбвани, за да бъдат ползвани те, а лепенките се махаха веднага. Протестът гълташе пари всеки ден и парите отиват към края, но ще ги използваме до последно.
– Много коментатори смятат, че сте пропуснали да създадете партия в момента, когато младите хора от чужбина си бяха тук…
– Съветници много. Получавах по 100-150 съвета дневно от диван-революционери, които най-вече казваха какво не трябва да бъде. И съм казал следното: ако всеки съветник, идвайки освен със съвета си, доведе на площада още сто човека, тогава нещата ще са други. Получавал съм съвети, писани от плажа на морета, от под чадъра. Имаше един, който говори от трибуната 10 пъти, обиди се, че не сме му дали да говори за 11-ти път и този същият борец беше на море четири пъти, докато траеше протеста. Тези, които не са съгласни, да го направят по друг, по-добър начин. Нашите искания си остават оставка на правителството и главния прокурор и честни избори. Но правителството направи вече всичко възможно с поправките в Изборния кодекс, за да няма честни избори. Ако имаше електронно гласуване, утрешният парламент щеше да бъде съвсем различен.
