Министърът на отбраната на Северна Македония Радмила Шекеринска фронтално атакува българския си колега Красимир Каракачанов заради негово изказване, че щял да изпрати един полк да премахне всички паметници в Македония, на които България е наречена „фашистки окупатор“. „Отминаха времената, когато могат да се правят подобни изявления от страна на военни министри от региона“, коментира Шекеринска и допълни: „България е член на НАТО, какъвто сме и ние, и това не е начинът да си комуникираме. Надявам се, че България отново да ни подкрепи за члeнство в ЕС, както ни подкрепи и с независимостта. Можем да напредваме само с добросъседски отношения. Комуникацията между съюзниците не трябва да спира“, смята Шекеринска.
Според независими наблюдатели Каракачанов хвърля подобни закани предизборно, защото формацията му ВМРО е на ръба да влезе в следващия парламент. Това обаче не означава, че антибългарската кампания в Северна Македония трябва безропотно да бъде приемана от София, а напротив. Изключително злобното изкривяване на историята и демонизирането на България от влиятелни кръгове в Северна Македония е нормално да срещне подобна и още по-радикални реакции у нас.
Любопитното е, че самата Радмила Шекеринска, която освен министър е в ръководството на Социалдемократическия съюз на Македония (СДСМ), е и от славен български род. Праправнучка е на видния български революционер Христо Шекеринов, чието семейство взима дейно участие в българските национално-освободителни борби и войните за национално обединение на България. Като член на Щипския окръжен революционен комитет Христо Шекеринов е осъден на 15 години затвор от сръбските власти. Единият му син Борис загива като войник в българската армия по време на Първата световна война, а другият му син Александър – прадядото на днешната македонска министърка, е зверски убит от сръбската полиция през 1928 година. След време българската държава дава пенсия на роднините на Радмила, но това не пречи на сърбизацията на семейството с поколенията. Дори фамилията се променя от Шекеринови на Шекерински.
Така Радмила завършва Електротехническия факултет на Скопския университет през 1995 година и още през следващата година вече е асистент по връзки с обществеността в Отворено общество за Македония на международния спекулант Джордж Сорос. От тук нататък кариерното развитие на Шекеринова, пардон, Шекеринска, е гарантирано. Първо е асистент в Електротехническия факултет, а после завършва магистратура в училището за дипломация и право „Флетчер“ (Fletcher School of Law & Diplomacy) на университета „Тъфтс“ (Tufts University) в САЩ.
От 1995 е член на Председателството на Социалдемократическия съюз на Македония (СДСМ), а през 1998 – 2006 г. е подпредседател и международен секретар на СДСМ. За три години е и говорител на СДСМ. На 26 години става депутат в Събранието на Република Македония. В този опозиционен период изпълнява функциите: заместник координатор на парламентарната група на СДСМ, член на комисията по външна политика, член на комисията по образование и наука, член на комисията по околна среда, младежта и спорта, член на делегацията в Междупарламентарния съюз и член на парламентарната група за сътрудничество с Европейския парламент.
На всички следващи избори (2002, 2006,2008 и 2011) е преизбирана за депутат в Събранието на Република Македония. При управлението на СДСМ от ноември 2002 до август 2006 г. е заместник министър-председател на Република Македония с ресори европейска интеграция и координация на чуждестранната помощ. Избрана е и за председател на СДСМ на 5 ноември 2006 година, но след катастрофалните резултати на партията на парламентарните избори през 2008 година подава оставка. За временен председател е избран Зоран Заев, който след осем месеца предава поста на Бранко Цървенковски. През юни 2013 г. Заев е избран за председател, а Радмила Шекеринска – за заместник-председател на СДСМ. Става министър на отбраната на Македония от 1 юни 2017 г. – в правителството на Зоран Заев. Омъжена е за бизнесмена Божидар Янковски, от когото има дете.
Това е историята на една амбициозна потомка на славен български род, която днес не само се чувства северномакедонка, но и не смята за смущаваща антибългарската истерия в Скопие. Друг е въпросът, че с типажи като Красимир Каракачанов и България няма как да бъде почувствана като искрен приятел на обикновените македонци. Тези хора дълги години търпяха сръбския терор и асимилационната политика на Белград, целящи да ги откъснат от българските им корени.
