Интервю на Тодор Токин
Срещаме се със Слави Минеков в ателието му в столичния квартал „Изгрев”. „От четири месеца не съм бил тук, чакат ме няколко поръчки от България”, посреща ме той. Но заради коронакризата били отменени няколко в чужбина. Най-много съжалява за тази в Мексико, тъй като не е бил в тази страна. Казва, че бил отслабнал осем килограма по време на протестите. Черпи кафе. „Да няма отрова в него, нали си от „Отровното трио”, подхвърлям му на шега и разговорът почва с протестите, естествено.
– Какво стана с протестите? Свихте ли знамената?
– Беше редно малко да затихнат, защото това, което се случва – епидемията от коронавируса – е някакъв вид ужас за нацията. И една тишина беше необходима. Много хора са уплашени не само от властта, но и от липсата на реакция от властта. А знамената не са свити, освен това пораженията за властта са добри и няма за какво да се свиват знамена, трябва да се
– Решихте ли вече дали ще правите партия?
– О, Боже, колчем се видя с журналисти, това питат. Със сигурност би било чудесно да има такава партия. На площада всеки втори ме пита кога ще правите партия, има голямо очакване за такова явление. Гледал съм и различни социологически проучвания, в които една партия на протеста може да се окаже дори четвърта политическа сила.
– Значи предпоставките са налице..
– Това обаче е много трудно дело, няма време за него. Трима души не можем да направим партия за три месеца. Другото е, че едно е да си на площада, друго е да се включиш в партиен градеж и да знаеш защо го правиш. Има две страни, когато става дума ще правим или не партия. Когато кажеш „да, ще правим”, настройваш срещу себе си всички политически партии и граждански организации, които се чувстват заплашени. И това е естествено, защото се опасяват от електорален грабеж, това може да се случи. От друга страна казваш „не, няма да правим партия” и това успокоява много властта, което не е приятно. Аз не искам тази власт да бъде спокойна нито миг, трябва да се подготвят за заминаването си от политическия театър. Така че това, което правим сега, е да потърсим вариант за честни избори. Да се създаде – хайде да не е коалиция, но сдружение между партии, които досега не са се понасяли взаимно, които имат противоречия и да се направи всичко възможно да не бъдат фалшифицирани изборите за пореден път. Според мен това е много по-добра цел, отколкото създаване на партия.
– Сега може да се направи такова сдружение за честни избори, а в бъдещия парламент?
– В бъдещия парламент ще бъде много странна коалицията между тези, които ще влязат. Би било добре отсега кандидатите да кажат коя ще бъде тази партия, която би се съгласила да се съюзи с ГЕРБ и да направят коалиция. Такива декларации трябва да има предварително – кои са „за” и кои – „против”. Сега в парламента БСП и ДПС са против ГЕРБ, но не ми е ясно дали те биха се съюзили с ГЕРБ в един следващ вариант, за да образуват нещо, което ще носи комичното название „правителство на националното спасение”. Така че такава декларация за отказ е необходима.
– Без партия как ще имате депутати в следващия парламент? В коалиция, в гражданска квота?
– Ако става дума да бъдем депутати, то може нищо да не правим и веднага бихме се разпределили в някоя от съществуващите партии. Но нито един от тримата ни засега няма желание за това, конкретно аз нямам такива намерения..
– Но адвокат Хаджигенов сигурно има…
– Не съм сигурен, той не харесва партии. Според него партийци често пъти стават хора, които не стават за нищо, които не могат да оцелеят на свободния пазар и отношението му е по-странно към всичко, което е партия.
– С твоя адаш Слави Трифонов в какви отношения сте?
– Бил съм в негови предавания, но лично не се познаваме. Със сигурност той ще бъде в следващия парламент с неговата партия. Малко ми е странно, защото не съм виждал разгръщането на неговата партийна дейност. Но той е много харесван и това не бива да се отхвърля с лека ръка.
– Интересен феномен – без да участва в протестите той стана трета политическа сила, а когато те замряха, взе да слиза надолу…
– От години той говори с много ясни слова срещу тази власт, особено в последните месеци. Докато всички телевизии почиваха през август, неговата телевизия работеше и показваше всичко, което се случваше на протеста. Неговият стил и музика се харесват. Дори заради музиката му определени слоеве от населението и малцинствата биха гласували за него без да бъдат почерпени с 20 лева.
– С Мая Манолова планирате ли нещо общо?
– С нея имахме отношения, не се отказвам от подкрепата ни за кметските избори. Убеден съм, че ако те бяха спечелени от Манолова, днес със сигурност България щеше да бъде друга, щеше да бъде тежко поражение за Борисов. Предполагам, че ще влезе в парламента. Тя не е толкова харесвана в София, колкото извън София още от времето, когато бе омбудсман. Но не знам защо има опити да бъда пришит към Мая Манолова, което е грешно и което е много удобно за някои „приятелски” среди.
– Още една политическа сила бе на площада – Демократична България. С тях как сте?
– Отношенията ми винаги са били добри с тях, бил съм част от тях, последният път в Реформаторския блок. За съжаление се случи така, че реформаторите се спогодиха с ГЕРБ и в деня, в който създадоха коалиция, аз ги напуснах с декларация. По-късно изпратих и втора декларация, с която настоявах да се изтеглят министрите на Рефоматорския блок. Това нанесе много голяма щета на тази общност. Въпреки това Демократична България има шанс и ще влезе в следващия парламент.
– Ще влезе с 10%, Мая Манолова с 4 процента. Това не е достатъчно, трябва им по-голяма партия. БСП ли ще е тя?
– Честно казано, тук не си представям какво може да се случи. За съжаление сред тези формации има вражда, да кажем, че за това има причини, че има политическа и идеологическа непоносимост. Но ако трябва да бъде променено статуквото, може би щат не щат зорлем ще си подадат ръка срещу ГЕРБ. В БСП има напрежение и не знам дали то ще бъде излекувано в името на някакво обединение.
– Когато започнаха протестите мислехте ли, че Бойко Борисов ще си подаде оставката?
– В началото имахме такива очаквания. Аз съм по-черномислещия от групата и оптимизмът беше от другата страна. Нещата се развиха главоломно. Говорят се глупости, че ние сме го били замислили този протест от дълго време, но той стана спонтанно, появи се вълна, цунами. Едва ли този протест можеше да се състои, ако беше направен от политическа партия или някоя нещастна маргинална гражданска организация. Все пак ние, триото, сме заедно вече 5 години и сме против това правителство. Но нещата почнаха да узряват една сега и явно очакванията са били точно за такъв протест, който няма политическа окраска. Събраха се много хора, разноцветни, не само такива, които търсят нова партия или са влюбени в някоя от съществуващите партии. Събраха се много пострадали и това е интересно. По моя оценка повече от две трети от хората идваха със своите страдания – че са били ударени, че е бил унищожен бизнеса им, че са били лекувани те или техни близки несполучливо в болница, купчина от нещастия. Малко хора разбраха, че в основата си това бе протест на хора, пострадали от това управление. Аз го видях, чух и разбрах.
– Към протеста обаче се залепиха отдавна забравени политици като Александър Томов, Румен Петков, Ренета Инджова…
– И започнаха обвинения – ами вие защо допуснахте еди кой си да бъде там. Това е граждански протест, аз не мога да спра никого. Факт е, че там имаше хора, които на мен са ми безкрайно неприятни, но те също са граждани.
Следва продължение
